И напомня, че традиционните медии се чудят накъде ли отива медийният свят. Традиционните политици също би трябвало да се замислят какво може да им се случи, как спонтанно възникналите игри могат да ги издигнат, да им се противопоставят или да ги изтрият като ненужни файлове", посочва Попов.
Той описва ситуацията в София, където през последните дни се появиха флашмобове - внезапни акции на наглед случайни пешеходци, които неочаквано извършват странни за останалите действия. Например бият се с възглавници или скачат на един крак.
Юлиан Попов: "Софийските флашмобове обаче са ангажирани и са подготвени като протестни заявления, организирани през социалните мрежи в интернет. През "Фейсбук" беше иницииран и "Ден без Бойко Борисов", към който се присъединиха над 30 хиляди души.
Ден без ББ още не е такава акция. Но когато подобна инициатива събере не 30, а 300 хиляди, тя може да затрие една публична фигура.
Интересното на този тип поведение е, че то е неподкупно. Няма как да си платиш за спонтанна масова реакция. Няма как да убедиш съдружник да спре вълната на забравата.
Няма как дори да предвидиш кога и как някоя от тези виртуални мутации ще напусне електронната игривост и, като птичи грип, ще се прехвърли в човешката реалност и ще се разпространи като вирус, за който няма антитела.
Преди три години кампанията на Обама демонстрира силата на социалните мрежи като набра армия от поддръжници във "Фейсбук". Сара Пейлин, беше плод на блогърска инициатива.
Последната американска президентска кампания обаче вече може да се отнесе към едно предишно поколение медийно поведение, което е напълно усвоено в българската виртуална територия, а може вече и да е надминато.
Вече 30% от българите редовно четат новини на интернет. Много повече са постоянните потребители. Дали следващата парламентарна, или дори президентска кампания няма да се определи от вируса на онлайн вдъхновението?
Дали след всички средства, хвърлени във вестници и телевизии с надеждата, че надеждно си впрегнал народната любов, някой пакостник няма да подхвърли в плодородната почва на избирателското недоволство вирусът на нов неочакван избор?
Дали партиите, заедно с вестника, ще загубят силата да определят поведението на избирателя, който ще си организира реални събития с мишка, клавиатура и тъч скрийн?
И дали на някого няма да му хрумне в деня на изборите да си организира всенароден флашмоб без Бойко Борсов или без някой друг, или пък ще си организира ден с някой неочакван кандидат?
Няма как да знаем. Това са процеси на спонтанността, които са трудно предвидими.
Целият арабски свят пламна и нито ЦРУ, нито Мосад, нито пък някоя друга служба, която знае за хората повече, отколкото те знаят за самите себе си успя да предвиди какво ще се случи. А в основата бяха старомодни медии като "Фейсбук" и "Туитър"...
Юлиан Попов е публицист и писател, председател на УС на Българско училище за политика - част от мрежа към Съвета на Европа на училища в 17 страни, които се занимават с обучение на политици. Училището си има оперативно управление, което е в България. В Лондон основното нещо, с което се занимава Юлиан Попов е да съветва Европейската кинетична фондация във връзка с политики в Централна и Източна Европа, свързани с нисковъглеродната икономика, тоест отърваването на икономиката от въглеродните горива. Попов е председател и на УС на Фондация "Елизабет Костова".
---------------------------------------------------------
Флашмоб (на английски: flash mob или flashmob, в буквален превод "моментна тълпа" или "внезапна тълпа") е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво абсурдно действие, след което се разотива също така внезапно, все едно нищо не се е случило.
Флашмоб е особен вид представление, разчитащо на случайна публика. Участниците създават внезапни, понякога абсурдни, понякога смешни ситуации, но изпълняват ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това което правят е напълно нормално и естествено.
Това е вид изкуство, което е извън политиката, религията и икономиката. Участниците нито плащат, нито им се заплаща. Такива събития се организират обикновено чрез интернет, от социалните мрежи и в по-голямата си част хората не се познават помежду си. Това е и една от техниките, използвана от културното заглушаване.
Първият флашмоб е организиран в Манхатън през май 2003 г. През 2009 г., след смъртта на Майкъл Джаксън, е организиран флашмоб, който започва от Стокхолм и обикаля почти целия свят.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
