Фондове в подкрепа на учителите в началото на 20 в.

П рез юли 1895 г. най-голямата професионална група в България – учителите, създава свой съюз.

Още през 80-те години на 19 век в различни градове се създават местни организации, които през 90-те вече наброяват повече от 60. На страниците на издаваните от тях вестници и списания първоначално се дискутират предимно наболелите професионални проблеми: нередовното изплащане на заплатите, техния размер, искания за приравняване на заплащането в учебните заведения в градовете и селата, за насоки в образованието и др.

Наред с тях, с приемането на законите за народното образование, назряват и редица политически въпроси: за произволите на настоятелствата, местната и централната власт, за гражданските права на учителите – доколко те са държавни чиновници или могат да участват в политическия живот. Така въпросът за обща организация за защита на професионалните и политическите права на учителите излиза напред в обществения дебат и намира място в печата и в парламента.

На учредителния конгрес на Българския учителски съюз са представени 47 дружества. На конгреса надделява концепцията, че Съюзът трябва да се развива като професионална организация. Приема се устав, чиито първи член определя „умствено и нравствено повдигане на народа” и „поставяне учебното дело на подобающата му висота”.

В устава се поставя въпросът за гарантиране правата и независимостта на учителите, възможността им да изказват мнение по закони, правилници и наредби, засягащи учебното дело. Конгресът и общото събрание са най-висшите органи, а оперативното ръководство се осъществява от УС и Контролна комисия. За печатен орган на организацията се приема този на Софийското учителско дружество в .”Учителски другар”, заместен през август 1898 г. от в. „Съзнание”.

Вследствие на вътрешни противоречия в БУС и създадени по-генерални насоки във вижданията на ръководните кадри, вътре възникват отделни течения и нови организации. През 1902 г. голяма група дейци създават Съюз на класните училища, който впоследствие приема името Съюз на учителите от прогимназията и средните училища.

В изпълнение на своите професионални задачи обаче БУС и Съюзът на класните учители събират средства, закупуват недвижими имоти и учредяват различни фондове в полза на своите членове. В първата година на своето съществуване (1896) организацията разполага с 6047 лв, а през отчетната 1923/24 година - с 1,2 млн. лв., шест благотворителни фонда и няколко имота.

Фонд „Константин Фотинов” – инициатор и дарител е Христо Димитров Максимов, роден в Самоков през 1867 г., починал едва 35 годишен от туберкулоза през 1902, в София. Максимов - виден просветен деец, педагог, публицист, автор на статии и редактор на вестници, свързани с учителската гилдия, отстоява идеята за обединяване на нейните сили. Фондът е създаден по негова инициатива, с цел да събере средства за издигане на паметник на първия журналист в родния му Самоков. Събраните 279 лв. са предадени на УС на БУС с условието да бъде създаден фонд „Константин Фотинов”, а парите да бъдат оставени за капитализиране в БНБ.

Волята на дарителя е след натрупване на по-голяма сума, УС на БУС да обяви конкурс за написване на „История на българския периодичен печат през последните 100 години”. Най-доброто съчинение да получи премия от 5 хил. лв., остатъкът от фонда да се употреби за отпечатване на труда, а с печалбата от изданието да се основе фонд за подпомагане на учителски вдовици и сираци.

Към 1924 г. фондът разполага с 53 973 лв. Няма сведения дали волята на дарителя е изпълнена.

След ранната смърт на Христо Максимов Новоселското учителско дружество изпраща на управлението на БУС прихода от гергьовска вечеринка в размер на 25 лв. за учредяване на фонд „Хр. Максимов” - в почит от страна на признателното учителство към видния учителски деец. Цел на фонда е да се издигне скромен паметник, както и да се разпространяват съчиненията на Хр. Максимов, да се насърчава прогресивната педагогическа литература. БУС учредява фонда, но към 1924 г. средствата са едва 2689 лв. и са крайно недостатъчни за издигане на паметник на видно място в София.

Заради голямата заболеваемост на учителите от туберкулоза, на XI редовен конгрес (1905) се взема решение за основаване на фонд „Санаториум” за учители. Началният капитал е 2 хил.лв. Задачата на фонда е да построи специално заведение за лекуване на болни учители. Капиталът бързо нараства, защото идеята намира сподвижници в цялото българско общество.

За целта се разиграват две парични лотарии, които дават чист приход от 128 хил. лв. Първата година МНП отпуска 5 хил. лв., след това се включват и частни дарители: - д-р Христо Кожухаров, учител и директор на Сливенската гимназия, който завещава 10 хил. лв, в памет на покойния книжар и книгоиздател Христо Данов наследниците му дават 20 хил. лв.

В следващите години много общини отделят средства за фонда от бюджета си. По различни поводи, скръбни или радостни, семейства на учители и частни лица също правят парични дарения. Общинският съвет на Пещера подарява на БУС място от 3 хил. дка в местността „Кулата”, разположено в Родопите, на 5 км от града, с право за вечно ползване.

Последвалите войни, стопанска и финансова криза, прекъсват предприетите стъпки. Едва през 1922 г. е намерен изход, който идва от управителя на държавния санаториум в с.Искрец, Софийско, да се ползва горният етаж на източното крило на болничното заведение. С постановление МС одобрява предложението и приема 3-те стаи с 20 болнични легла да бъдат предназначение за нуждите на заболелите учители. Стаите са ремонтирани за сметка на БУС, а в края на същата година са настанени първите болни учители.

Създадени са и други фондове към БУС – „Учителски сираци”, „Самопомощ в случай на смърт”, „Пансиони за учителски деца”, „Учителски дом”, „Летни колонии” и др. Инициативите и изградените от БУС социални структури са израз на искрените и полезни грижи за членовете на организацията. Липсват сведения за по-нататъшната съдба на фондовете и имотите, както и кога са закрити.

Благотворителната дейност на Българския учителски съюз​ е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.