Д нес е църковният празник Неделя Месопустна, наричан още Месни Заговезни.
Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден.
Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост.
Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
В съботата преди Месни Заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост.
До Сирни Заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост, до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
От този ден до края на Великите пости - Великден, са забранени месото и месните продукти.
Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след това се яде много сирене, масло и яйца.
Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.
До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни Заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.
В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд.
Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
