Българите все повече ползват интернет

Р�п �пространението на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в домакинствата у нас се е увеличило значително през последните години, а през 2009 г. интернет услугите стават достъпни и предпочитани от все повече хора в домовете им.

Според проучванията на Националния статистически институт (НСИ) през годината с 4,3 процентни пункта се е увеличил броят на домакинствата, които имат достъп до интернет вкъщи спрямо предходната година.

В югозападният район на страната, включващ София, най-голям дял домакинства (37,3%)  имат достъп до интернет през 2009 г. Обяснението е, че в този район има най-много интернет доставчици, добра оптична инфраструктура и се засилва потребителският интерес.

Най-малко хора ползват в домовете си компютри и интернет в Централна Северна и в Северозападна България - 10-11%.

Делът на хората, които редовно използват интернет, е 39,7% за настоящата година, а средният абсолютен прираст за периода 2004-2009 г. е 6,5%.

Ако през 2004-та 41,5% от интернет потребителите са сърфирали от вкъщи, през 2009 г. този дял е 86%.

През 2004 г. компютри е имало в домовете на 21,3%

от българите, а от вкъщи са сърфирали 17%. Днес домашни компютри имат 31,7% , а интернет от дома си ползват 29,6%.

Най-активно и редовно използват интернет младите на възраст 16-24 години. Пропорцията на лицата, които прекарват времето си в глобалната мрежа от тази група, е нараснала с 41,7% за пет години и е достигнала 75,1% през 2009 г.

В групата на възраст 25-34 години редовно (всеки ден или поне веднъж седмично) ползват интернет 60%, в групата 35-44 г. - 46,8%, в групата 45-54 г. - 32%, в групата 55-64 г. - 13,9%, а по-възрастните - само 3,1%.

Все още е малък процентът на онези (3,3%),

които са се възползвали от удобствата на електронните онлайн пазари и са купували стоки/услуги по интернет през първите три месеца на тази година.

На въпроса каква е причината да не използват услугите на е-търговията, 21,7%  отговарят, че предпочитат да пазаруват в магазин и да видят продукта, а 19,4% посочват, че нямат нужда да пазаруват в интернет.

Докато 5,9% от наблюдаваната съвкупност между 16 и 74 г. са теглили официални формуляри от интернет, а 4,7% са ги изпращали попълнени на институциите онлайн, най-голям е делът на хората (7,9%), използващи услугите на електронното правителство за търсене на информация от сайтове на публичната администрация.

Данните от изследването в предприятията и фирмите

отразяват широкото използване на интернет от бизнеса, като за периода 2004-2009 г. се наблюдава 22,1% прираст и през 2009 г. достига 83,9%.

Широколентовата връзка нараства с още по-бързи темпове през последните шест години (41,2%) и сега 69,6% от предприятията имат високоскоростен интернет.

Делът на предприятията, които имат уебсайт или интернет страница, плавно се увеличава и през 2009 г. достига 42,5%.

С вътрешна мрежа за комуникация, използваща интернет протокол, предназначена само за служители в предприятието, разполагат 40,1% от анкетираните през тази година.

Екстранет е най-широко разпространен сред големите предприятия с над 250 заети и 36,6% от тях разполагат с такъв вид мрежи.

Електронното правителство предлага широка гама от услуги за гражданите и бизнеса и 60% от предприятията през тази година са се възползвали от удобствата на глобалната мрежа, за да получат информация, да изтеглят или изпратят попълнени формуляри по интернет до публични институции.

Най-активни са големите предприятия с над 250 заети и 88,9% от тях са използвали услугите на еПравителство през 2009 г.

Броят на българските компании, осъществяващи продажби на своите стоки или услуги по интернет, се е увеличил

двукратно през последните две години

и през 2009-а делът на предприятията с интернет достъп, които са осъществили продажби в Мрежата, достига 4,2%.

Въпреки това електронната търговия в предприятията е все още слабо развита и България е на едно от последните места в ЕС по използване на онлайн пазарите за покупки през 2009 г. (8,3%), напомнят от НСИ.

Като най-сериозни бариери пред осъществяването на електронна търговия предприятията посочват притеснения за сигурността, свързани с плащането, технически проблеми и недостатъчно търсене от клиентите.