Бя ят на преселниците към България се е увеличил двойно след
2007 г. Най-много са турските граждани, следвани от руснаците и
арменците. Сред "новите българи" има и граждани на Сейшелските острови,
Ямайка и Непал, пише Анатоанета Ненкова от "Дойче веле". Тя цитира данни от проучване на Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.
Историята на миграцията към Европа е дълга и неравномерна. Страни като
Великобритания и Франция започват да приемат мигранти много по-рано
от Германия, Белгия или Холандия. Тези три страни интензивно привличат
мигрантски потоци най-вече от средата на миналия век.
Относително нови
цели на преселение се развиха през последните десетилетия в европейския
юг - Италия, Испания, Гърция и Португалия.
България изобщо няма такъв
опит, но след влизането си в ЕС страната фактически се оказа сред новите
имигрантски дестинации. Два пъти е скочил броят на дошлите в страната
след 2007 г. Такива прогнози имаше още преди влизането на
България в ЕС. Не бива да се забравя обаче, че част от тези имигранти
(16%) влизат в графата "транзитни" - т.е. те идват в България, но не
остават.
2031 - толкова са хората от страни извън ЕС, които в момента постоянно
пребивават в Бургас например. Приблизително същата цифра е изброена и в
Пловдив. Данните сочат, че на територията на Пловдивска област, където
се правят първите сондажи, през последните години броят на чужденците от
трети страни е скочил два пъти.
Може да се каже, че
Пловдив е
"международен център на бизнеса", защото тук са регистрирани фирми от
представители на над 60 страни.
Най-много са фирмите на турски
граждани - 827. Руснаци притежават 189 фирми, арменци - 134. Свой бизнес
са регистрирали още граждани на Сейшелските острови, Ямайка, Непал,
Салвадор, Южна Африка, Япония, Албания.
Както може и да се очаква, те
вписват максимално широк предмет на дейност: преработка на суровини,
метали, търговия, туризъм, ресторантьорство, облекло и текстил.
Мариана Христова, водещ експерт в проекта за имигрантите от трети
страни на Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив,
уточнява, че кризата е засегнала сериозно бизнеса на имигрантите.
Преди
кризата фирмите на чужденците са осигурявали работа средно на 10-40
човека, днес такъв персонал са запазили само единици. Бройките са свити
масово до един, двама или трима души.
Извадката от Кърджали пък показва,
че част от фирмите са или пощенски кутии, или пък се използват само за
узаконяване на бизнес, който практически се върти извън България - т.е.
за много чужденци страната служи единствено за място на регистрация на
бизнеса.
Всяка година 93 хиляди души напускат България
Общо за България са преброени около 60-70 хиляди регистрирани
имигранти. Реално обаче в страната постоянно пребивават между 300 и 350
хиляди граждани на други държави. В същото време всяка година 93 хиляди
души напускат България. Някои от тях после се завръщат, други остават в
чужбина.
Засега България е губеща от имигрантските потоци. Не само
защото от страната излизат повече хора, отколкото влизат в нея.
Икономическите параметри на двупосочната миграция също са лоши за
България.
Така например Южна Европа изнася на Север не толкова работна ръка,
колкото мозъци, напомня Руслан Стефанов от Центъра за изследване на
демокрацията. Според този икономист в рамките на ЕС възниква нещо като
еднопосочна улица - докато нискоквалифицираните хора остават в по-слабо
развитите страни, то добре образованите професионалисти масово ги
напускат.
Източник:
dw.de
