„В днешно време за повечето тийнейджъри е много важно как ще изглеждат в социалните мрежи, какво влияние ще имат там, колко хора ги познават“, започва разказа си Димана – ученичка в столично училище. И споделя, че щастието за тийнейджърите може да зависи от много неща, но онлайн популярността винаги е начело сред тях. Известност, измерваща се с броя последователи, приятели и лайкове. Съпътствана тясно от тревогата от евентуалната им липсата. И често от безсилието пред проблемите, които онлайн общуването може да донесе. Проблеми като публикуване на чужди снимки без разрешение, фалшиви профили, подигравки, тормоз…
Вижте нейния разказ, който бе излъчен в „Здравей, България“ в рамките на кампанията на УНИЦЕФ, подкрепена от NOVA и Нетинфо, „Заедно срещу насилието в училище“.
Според Емануил Георгиев от „Център за безопасен интернет“, статистиката показва, че 97% от децата имат своето присъствие онлайн. Данните разкриват и друга притеснителна тенденция - за първи път в интернет вече се влиза на седем, а не на десет години. Антоанета Василева от „Асоциация Родители“ допълва тревожната картина: „От изследване, което направихме, знаем, че децата между 9 и 11 г. имат профили в социалните мрежи и то направени от родителите, защото те сами не могат да ги създадат.“
В същото време, по данни на МОН, случаите на кибер тормоз през 2016 г съставляват 38% от общия брой на случаите на насилие - огромен скок от 25% в сравнение с 2010 г.
За Димана, психически тормоз може да бъде подигравателното отношение към снимка, качена от нея в профила ѝ или пък коментарът, че не изглежда добре. Водеща причина според ученичката за избухването на случаи на онлайн тормоз обаче, са проблемите в любовните връзки. Тийнейджърката споделя и една изключително показателна история. В по-горния клас учело хубаво и умно момиче. Тя се събрала с едно много харесвано в училище момче. В желанието си за отмъщение, техни съученички направили фалшива страница на своето училище, в която започнали да качват снимки на момичето. „Снимките са ги правили умишлено, снимали са я на случаен принцип, така че да я изложат – разказва Димана. - Под всяка снимка постът е представлявал обиди, че е зубър, че се занимава с нощна професия, което не е вярно.“ Последствията не закъсняват. Момичето е силно разстроено, проблемите се отразяват и на връзката й, като накрая тя се разделя със своя приятел.
От „Център за безопасен интернет“ дават пример и с друга история. В нея две момичета създават Фейсбук група, в която упражняват системен тормоз над своя съученичка, която тук ще наречем Мария, за да запазим самоличността и достойнството ѝ. Името на групата било - „Да помогнем на Мария да се самоубие“! Емануил Георгиев разкрива повече
подробности: „В рамките на 48 часа имаше стотици коментари – на шегаджии, на сеирджии. Даваха най-различни съвети и препоръки как точно Мария да се самоубие…“
Според експертите, все по-разпространен става и онлайн тормозът чрез публикуване на снимки със сексуален подтекст. Тях, обикновено, децата правят по собствено желание, често когато са във връзка. Понякога обаче отношенията се развалят, а получателят на снимките се възползва и ги публикува. Димана дава подобен пример - съученик създава фалшив профил на нейна близка. Качва в него разголените ѝ снимки, а след това го изпраща на всичките ѝ приятели във Фейсбук.
Осем от всеки десет от 18-годишните момичета и момчета по света вярват, че са застрашени от сексуален тормоз, както и от възможността някой да се възползва от тях в интернет, показва изследването на УНИЦЕФ „Опасности и възможности: израстването онлайн“. Антоанета Василева от „Асоциация Родители“ съветва: „Нека родителите да следят как се развива животът на децата им в училищната общност. Защото ситуациите на тормоз обикновено се прикриват, а много често той прераства в онлайн агресия.“ За разлика от физическата обаче, тази в мрежата може да продължи по 24 часа в денонощието. Тя е на клик разстояние и може дълго да остане невидима за родители и учители.
В страните от централна Европа, 63% от младите хора са категорични, че биха споделили с приятели, ако станат обект на сексуален тормоз в интернет. За сравнение - едва 9% биха казали на учител, сочат данните от цитираното изследване на УНИЦЕФ. А Димана завършва своя разказ с признанието: „Подкрепа, по принцип, взаимно си правим ние - учениците. Подкрепа от възрастните, от директора и психолозите в училище получихме чак след като нещата станаха много агресивни. Възрастните просто не могат да разберат колко е важно за тийнейджърите чуждото мнение.“ Емануил Георгиев предупреждава, че подобни случки много често се преживяват изключително драматично, понякога се стига дори до мисъл за самоубийство.
Нетинфо и NOVA са медийни партньори на кампанията на УНИЦЕФ „Заедно срещу насилието в училище“, която се осъществява съвместно с МОН. Повече за планираната 3-годишна програма за създаване на сигурна учебна среда можете да научите на сайта на УНИЦЕФ.
ПОДКРЕПЕТЕ И ВИЕ ПРОГРАМАТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ. СТАНЕТЕ БЛАГОДЕТЕЛ С МЕСЕЧНИ ДАРЕНИЯ ОТ 5 ЛВ. КЪМ УНИЦЕФ. ИЗПРАТЕТЕ СМС С ЦИФРА 5 НА 1021 ИЛИ ДАРЯВАЙТЕ ОНЛАЙН НА dari.unicef.bg
