"Сега": Партийна конфекция на ишлеме

Партийна конфекция на ишлеме, коментира "Сега". Едва що станал от скамейката като обвиняем, бившият военен министър от НДСВ Николай Цонев обеща на народа патриотично-либерална "Нова алтернатива".

Друг бивш царски кадър - Борислав Цеков, който доскоро бе дясна ръка на Меглена Кунева, пък създаде ново гражданско сдружение "Модерна България" за участие в изборите догодина.

Не стана ясно каква потребност роди двете формации, както не се разбра чии интереси представлява ГОРД на Слави Бинев или Национал-демократичната партия на Капка Сидерова и син.

Сякаш невидимият конвейер на някаква задкулисна манифактура бълва партийна конфекция на ишлеме, преследвайки неясни засега цели. А най-ювелирното изделие на тази фабрика изглежда "България на гражданите" на бившата еврокомисарка Меглена Кунева.

Всеки от самопровъзгласилите се нови лидери вече е бил или е във властта. Всички са неразделна част от политическото статукво на прехода. Тези формации не са родени от някаква обществена потребност, така че не могат да разчитат на твърд електорат.

Най-вероятно пъпкуването на НДСВ ще доведе до "широка" предизборна коалиция от партии и граждански сдружения с либерална насоченост около Кунева.

Възможно е също част от царските отломъци да продадат нищожното си влияние на партии на ръба на оцеляването, като СДС например. Друг двигател на партийната манифактура биха могли да са неудовлетворени лични амбиции на хора с излишни финанси.

Управление, викане, решения, коментира в "Преса" политологът Евгений Дайнов. Повод са преговорите в Министерския съвет по Закона за горите, започнали в резултат от гражданското неподчинение на Орлов мост. Когато закон, произведен от властта, наруши естествената справедливост, ние сме длъжни с всички сили да спрем закона, пише Дайнов.

Защо протестиращите не го направиха, без да нарушават реда? Опитаха се, но никой не им обърна внимание. И правителството, и парламентът предпочетоха да загърбят гражданите, за да уредят в разговор само помежду си един техен приятел.

А това означава, че в България институциите и правилата не работят. Според една класификация България днес е племенно, а не модерно общество. Успява онзи, който успее да стигне до властта и да се договори с нея. Онзи, който се опитва да постигне неща чрез институции, пие една студена вода.

Само възстановяването на институциите може да сложи край на вземането на решения с викане. Едва ли обаче това може да стане, докато управляват хора с мисленето на племенни вождове.

Мнозинството схвана, че "възродителските" акции не качват доверие, коментира "Сега". С наближаването на изборите политиците започнаха ударно да редят родолюбиви инициативи, та дано хванат националистическия вот.

Сред най-модните трикове за лов на патриотично настроени избиратели стана смяната на историческите турско-арабски наименования на местности, културни и природни забележителности и улици на български. Досега ГЕРБ повече от успешно се конкурираше на националистическия терен с другите играчи на него - ВМРО и "Атака".

Въпросът с преименуванията обаче придоби национална важност, след като на 1 юни управляващите подкрепиха в парламента декларация на ДПС срещу смяната на имена. Подкрепата на премиера Бойко Борисов за декларацията на ДПС не може да се обясни само с това, че подобни акции наливат вода в мелницата на Ахмед Доган и му позволяват за пореден път да размаха пред електората си плашилото на възродителния процес.

Може би отговорът не е в това къде се извършва преименуването, а кога - в момент на нов подем на българско-турските отношения. ГЕРБ вече се съобразяват с новия външнополитически курс.

Много застъпници корумпират вота, казва в коментар за "Стандарт" Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда. При очертаващия се ремонт на Изборния кодекс трябва да се направят възможните стъпки да се увеличи доверието в изборния процес, което у нас е критично ниско, смята тя.

Това води след себе си и ниска активност пред урните и слаб рейтинг за политиците. Необходими са колосални усилия, на първо място от страна на самите институции, които са длъжни да въведат правила и начин на организация, които да възстановят доверието.

Кодексът не разписва какво правят наблюдателите, застъпниците и политическите представители - тези три елемента, които трябва да осъществяват граждански контрол, са развити в някаква уродлива форма.

С всеки изминал избор армията на застъпниците нараства и влиянието им върху резултатите се засилва. Освен това не е ясно колко пари им се плащат и откъде идват.

Социологическият щаб на "24 часа" коментира намерението на управляващите от ГЕРБ да внесат поправки в изборното законодателство, с които да въведат бонус за победителя във вота, ако той води пред втория с 5 и нагоре процента.

При това положение спечелилият изборите ще получи като подарък броя мандати до самостоятелното мнозинство от 121 депутати за сметка на непреминалите бариерата от 4% участници в изборите.

Според Кънчо Стойчев, "Галъп", ефектът от такава поправка би бил неблагоприятен, защото сменя правилата на играта. Мира Радева, Институт за социални изследвания и маркетинг, посочва, че такъв тип поправка ГЕРБ биха прокарали само ако са сигурни, че БСП няма шанс да ги победи.

Румяна Коларова, политолог, отбелязва, че чрез този бонус ГЕРБ ще търси повторение на своя кабинет на малцинството. Станислав Стоянов, "Алфа рисърч", прогнозира, че подобна поправка може да доведе до отказ от гласуване за по-малки формации, за да не се допусне "бонусът" да отиде в партия, която гласоподавателят не желае да види на власт.

Димитър Димитров, политолог, изчислява, че у нас в момента управлява мнозинство, в което между 30 и 40 места са получени вследствие на модифициране на изборния резултат. Юрий Асланов, "Афис", смята, че при високото подозрение, че изборите ще бъдат фалшифицирани, е очевидно, че този процент гласове винаги може да се измисли или да се нагласи.

Четири крачки към бързата писта на икономиката очертава в коментар за "Труд" Георги Прохаски, съпредседател на Центъра за икономическо развитие. Според него конкурентоспособността на българската икономика зависи от самите нас и основните проблеми, които се очертават са четири.

Инфраструктурата е акцент и се изгражда доста, но сме още далеч от европейските стандарти. Има още много работа, докато инфраструктурата започне да привлича, а не да отблъсква инвеститори.

Институциите са още по-слабо място на българската икономика. У нас и на законово равнище, а и в практиката на съда не са решени основни проблеми с несъстоятелността, с търговските спорове и други важни за бизнеса процеси.

Образованието в България е другият все по-голям проблем. Липсата на квалифицирана работна ръка, която да отговаря на съвременните изисквания, ще бъде непреодолима спирачка пред растежа на българската икономика.

На следващо място - иновативността в българската икономика е слаба. Иновативност трябва да има в организацията и управлението на бизнеса.

Нужна е революционна промяна на политиката, смята икономистът проф. Боян Дуранкев. В интервю за "Дума" той посочва, че България в момента e лидер по ниска конкурентоспособност, силна корупционна система, не като подкуп, а като разложена система - икономическа, социална и екологическа.

И ако желаем да достигнем средното ниво на ЕС, според прогноза, ако се движим с високите темпове от предишната година - 1,7% ръст на БВП годишно, ще ни трябват малко повече от 102 години при ръст на БВП с такъв темп.

И то при положение че всички останали страни стоят непоклатими, без да мърдат нагоре. Което означава, че на България са необходими политики, които да бъдат в разрез с провежданите през последните 22 години. Необходима е ясна социално-икономическа, екологическа стратегия за следващи поне 20-30 години, която да се приеме от всички български политици.

Национална стратегия, която след това да се реализира от всички политики на всяко правителство. Която да обхваща такива оздравителни програми, срещу които да не може да има глас против.

В други държави не се смята за неприлично да подкрепиш стратегия, която води до добруване на твоя народ, нищо че не е твоята.