"Културата на натиска" в българските медии става все по-широко разпространена, като се наблюдават устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма.
Тези неприятни резултати разкрива проучване на "Асоциацията на европейските журналисти"-България за свободата на словото през 2015 г.,което бе представено днес.
Изследването е непредставително и е осъществено онлайн сред 143 журналисти на национално ниво в периода 19 юни - 30 юли. Това е третото проучване за свободата на словото след други две подобни през 2011 и 2013 г.
Отговорът на традиционния въпрос "Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?", тази година се колебае между оценките "задоволителна" (31,5 на сто) и "лоша" (42 на сто).
В сравнение с данните от 2013 г., тази година се наблюдава относително подобрение в усещането за журналистическа свобода, въпреки че проучването показва влошаващи се тенденции към
автоцензура и концентрация на медийната собственост
Над половината от респондентите - 53,8%, признават, че лично са ставали обект на натиск в работата си. 46,2% отричат да са имали подобен опит.
Голяма част от журналистите - цели 72 на сто, пък са ставали свидетели на натиск, оказван върху техни колеги.
Установено е и близо 8-процентово увеличение на анкетираните, които свидетелстват за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г.
Сред формите на натиск тази година излиза нов за наблюденията метод -
разпространяване на слухове и клевети за журналистите,
посочен от 40,6 на сто от участниците в изследването. Като любопитен факт от асоциацията отбелязват, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии.
Икономическите субекти (69, 2 на сто) и рекламодателите (60,8 на сто) са новите властелини на медийното съдържание.
Продължава обаче и сериозното влияние на политически лица - 67%, заедно с държавни и общински институции - 42,7%.
Над половината регионални журналисти, с които асоциацията се е свързала, лично са ставали обект на заплахи в работата си, като най-често - със съдебно преследване.
Разпространен метод за влияние върху съдържанието са и договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за
"опазване на добрия имидж" на административните власти
Според 81 на сто от респондените, в регионалните медии се упражнява цензура, която засяга основно материалите с регионален характер.
Непрозрачната собственост, монополизирането на медийната среда и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите са трите най-често споменавани проблеми на българските медии.
Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите.
Освен натиск и заплахи, български журналисти понякога биват нападани и физически. Припомняме последният случай с екип на Нова ТВ с това видео:
