Дй й завиди човек на Валерия Велева - срещу нея е скочил не просто някой си политик, а самият Доган! Един мъж - умен и талантлив, роден под щастливата звезда на признанието. На първо място - от СВОИТЕ.
Колко са политиците, които могат да се похвалят с това - да са признати от СВОИТЕ. Спомнете си Желев и Костов, Виденов и Станишев, спомнете си Сакскобургготски дори. На второ място, признаван от чуждите - не на всяка цена с цветовете на обичта, но признаван! И именно затова въздиган и свалян, но нито веднъж не останал в забрава.
И ето, този политически исполин решава да стовари божествения си гняв не върху вестника, дръзнал да публикува дописката за неговия изумителен хонорар от някакъв си хидропроект, не срещу главния му редактор дори, а срещу автора на появилия се три дни след разкритието коментар на В. В.
По това време всички медии търсеха и намираха своето място при коментирането на безпрецедентния факт. Разбира се, без няколко вестника, които, както твърдят злите езици, се намирали под османско владичество.
Това, откъдето и да го погледнеш, скъпа ми Мадам В., си е сериозно внимание. Твоят коментар е прелял чашата на търпението, чашата, която - казват мнозина, била най-често пълна с уиски.
Според мен този процес има няколко степени...
И най-великият не може да не се притесни, че между тоновете хартия, с които са затрупани и тонове истини, изведнъж си показва главата една уж дреболия - хонорар за наистина непривична дори за първия ерудит на държавата работа, от която той печели пари. Не защото са му толкова нужни.
Доган, той самият твърди, е богат, много богат, но вероятно с богатство, което невинаги може да се покаже и харчи спокойно. И затова едни такива не малки пари, при това капнали му законно, могат да легитимират цялостно поведение на заможност.
Но! Как да се обясни всичко това на своите, на стотиците хиляди честни и едва връзващи двата края на нуждите си български турци, за които Доган е въздигнат до Бог?
Как да обясни и тази непредпазливост, когато си на върха на държавното ръководство, да сключваш договор за лични пари, след като предварително си е ясно, че ако поискаш, такъв договор няма да ти бъде отказан?
След тоновете упреци за корупция срещу теб лично и партията ти. Как да я обясни сред близките си сътрудници, на които в дните на хонорарната буря е възложена задачата да те бранят с голи гърди.
Притеснението ражда страха. След гафа за "обръчите", след признанието кой е "властелин на парите" идва и неопровержимия гаф за тази хидровъзелна лакомия.
И в случая няма никакво, ама наистина никакво значение дали проектът за някаква бъдеща магия с водите на българските реки е свързан с "Цанков камък" или с изграждането на диги край Дунав за защита от пролетните води.
Важното е, че едни държавни пари, превъртени през частния бизнес, се вземат от политик номер едно, който точно това не бива да прави.
И защото все пак Доган е боец, и защото пред замъгления му поглед в момента не се вижда друг достъпен фронт за атака, се сеща за В. В. Гняв, неовладяем гняв го сграбчва за гушата и независимо, сигурен съм, от възпиранията на някои от близките му другари, той написва писмото.
Слабичък е текстът ти, Колега - нали така, с "колеги", ти се обръщаш към нас, журналистите. Обвиненията са ти хилави, изтъркани от много търкаляне по политически и други мръсни седенки - едно лъхащо на гнилоч бръщолевене за журналистическа корупция и мръсни пари, жалки подмятания за мъжки мераци, от които си е патила всяка жена при контактите си с неосъществени мъже.
И какво? Може ли уважаваният Доган да докаже поне частица от всичко това? Ако може, да заповяда!
А замъгленото съзнание от страха, прикрит неумело с щита на благородния гняв, гръмва във втората част на писмото - върху уж виртуалната същност на фундамента в коментара на В. В. - тя уж разсъждава за хонорар, взет от "Цанков камък", и тъй като той не бил оттам, а за съвсем други води, значи си е отвсякъде манипулация и лъжа.
Е, да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Велева въобще не споменава въпросния Камък. Велева разсъждава за морала...
Но тази тема, за морала, явно не е на мястото си. Тя е за други хора, а може би и за други географски ширини. Кой знае...
-------------------------------------------------
Тошо Тошев е главен редактор на в. "Труд" и изпълнителен директор на "Медиа холдинг"АД. Председател е на Съюза на българските издатели.
Източник:
БГНЕС
