Студенти се биха в Алма матер заради мудна администрация, пише "Дума".
Изнервени студенти стигнаха до бой, след като чакаха дълго, за да се запишат за новата академична година в Софийския университет. Инцидентът е станал във вторник пред кабинет 46 на Философския факултет в ректората.
Според свидетел пред кабинета винаги по това време на годината се извиват дълги опашки. Причината е приемното време на служителките, което е три часа на ден, и то при положение че благоволят да приемат, разказва студентът.
Самият той е чакал за обикновен печат в студентската си книжка още от 12,30 ч., въпреки че приемът от служителите е между 13 и 16 ч. Преди младежа вече имало стотина чакащи. Мелето започнало към 14,30 ч. Първо не издържали нервите на мъж, придружаващ жена с увреждания и той започнал да крещи на студент. След това момиче било грубо изблъскано и така започнал истински бой.
Монетно съкровище от 103 медни пари от края на ХII и началото на ХIII в. е било открито край Велики Преслав, пише "Стандарт". Консултант на проучвателните дейности е проф. Казимир Попконстантинов.
Находката излязла по време на разкопки във външния град на старопрестолния град, на неколкостотин метра от дворцовия комплекс - в района на средновековния манастир на чъргубиля Мостич, дясната ръка на цар Симеон и сина му цар Петър.
Конфликтът на интереси - дребно нарушение и едра привилегия, коментира "Сега". Конфликтът на интереси не е за всеки, само избрани могат да си позволят тази привилегия - внушава практиката на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси за малко повече от година.
В класическия случай конфликтът на интереси е свързан с лично облагодетелстване или уреждане на роднини благодарение на заемания пост. Това, в което комисията успя "да се докаже", обаче е прокарването на дебела разграничителна линия между два вида казуси, в които при идентични по същество обстоятелства има конфликт на интереси за едни, а за други - за голямо удивление - няма.
Така онези, които са във властта или са я напуснали, без да се конфронтират с нея, задължително издържат проверката с "6", дори когато облагодетелстването им е видно с просто око.
Останалите, които нямат протекцията на силните на деня, попадат безмилостно под ударите на закона.
Няма логика всяка служба да подслушва, коментира в "Труд" Чавдар Червенков, директор на Европейска програма в Центъра за изследване на демокрацията.
Според него очаквано дискусиите по новите закони за цивилното и военното разузнаване, както и за НСО, се фокусират основно около гражданския контрол над службите и гаранциите, че няма да се допускат злоупотреби с основни права.
Когато говорим за тайни служби в едно демократично общество, възниква и въпросът кой и до каква степен може да разпростира контрола над тях. Както и как данъкоплатците да са убедени, че ефективно се харчат парите им. Що се отнася до очакването да има тотална публичност на разходите, трябва да е ясно, че информацията за част от тях ще бъде класифицирана.
Идеята за обществен контрол, като се заставят службите да отговарят на искания по Закона за достъп до информация на пръв поглед не издържа. Тук трябва да се отговори първо на въпроса дали службите произвеждат обществена информация по смисъла на този закон.
Според автора добре е, че най-после има проекти за закони на службите и те се обсъждат публично.
Негативен вот има, няма кой да го обере, коментира "Сега". Преди всички избори една от основните теми е кой ще обере негативния вот. Мнозина предричат, че най-голямото парче от баницата на негативния вот ще се падне на партията на Меглена Кунева.
Дори да приемем, че тези прогнози ще се сбъднат, това едва ли ще е от особено значение за крайните резултати. На предстоящите избори всеки, който залага основно на някакъв негативен вот, ще сбърка. Има всички основания да се мисли, че ако въобще има подобен вот, той ще бъде много слаб откъм количество гласове.
Това, разбира се, съвсем не означава, че настоящото управление не е акумулирало негативизъм срещу себе си. За да може обаче този негативизъм да се превърне в реален фактор на изборите, е необходима политическа алтернатива, която да го поведе.
Дори най-големите критици на сегашната власт няма как да отрекат, че към този момент в политическото пространство няма формация, която да е съумяла да консолидира обществено недоволство, породено от нейни действия или бездействия.
Коалиция с този ГЕРБ? Никога!, заявява в интервю за "Преса" Иван Костов, лидер на ДСБ. "Този ГЕРБ е наш политически противник. ГЕРБ трябва радикално да се промени, за да стане способен ние да му станем коалиционни партньори.
Не можем с хора, които реставрират Живков и символите на живковизма, които заиграват с Русия и не могат членоразделно да защитят българските интереси, да правим каквото и да било.
Трябва много да се замисли десният избирател и демократът въобще дали искат така да се управлява страната, с техните гласове", допълва Костов. ДСБ ще влезе в парламента, е посланието на лидера на партията."24 часа" се обръща към своя социологически щаб по въпроса за референдума за АЕЦ "Белене".
Михаил Константинов, математик, изчислява - за да е законен референдумът, трябва до урните да отидат 4 350 000 души. Толкова са гласували на последните парламентарни избори, но не можеш да ги изкараш на зимен референдум.
По тази причина той ще бъде провален.
"Референдумът е опит за стягане на БСП електората, искат да покажат, че са живи. Само че да внимават какво си пожелават, защото това може да се обърне срещу тях.
Разследването в парламентарната комисия на аферата "Белене" може да изкара такива факти, че да съжалят изобщо за този референдум", смята Константинов.
Според Румяна Коларова, политолог: Партиите гледат на референдума като на своеобразен трамплин и упражнение за загряване преди парламентарния вот. Очаквам, че след референдума основните коментари да бъдат кой колко е спечелил, а още преди провеждането му всички ще се изкарат победители.
Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч", смята, че референдумът не е форматът, който може да реши съдбата на инвестиционен проект с толкова много неизвестни параметри, какъвто е "Белене".
Андрей Райчев, "Галъп", припомня, че на миналите избори имаше необичайно високо участие. На подобен референдум е достатъчно противниците на АЕЦ "Белене" да не се явят, за да не спечелят поддръжниците на проекта.
Васил Тончев се позовава на данни на "Сова Харис", според които подкрепящите ядрената централа в "Белене" превъзхождат противниците й в съотношение 3:1.
Кажи, бабо, за атома, коментира "Стандарт". Нашенецът ще слуша дебатите по радиа и телевизии, по площади и читалища и ще си скубе косите какво да реши, за да не сбърка.
Защото "разяснителна" кампания само ще размъти още повече главите на обикновените хора, които нищичко не разбират от ядрени технологии! И никой няма да им разясни въпроса, че не България, а нито една държава по света все още не е решила генерално въпроса колко ще струва на обществото пълното извеждане от експлоатация на спрените ядрени централи и обработката и дългосрочното съхранение на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци!
Нито САЩ, нито Русия, Франция, Япония и пр. ядрени страни имат отговор на този въпрос! Нито някой знае колко хиляди поколения ще трябва да го решават, още по-малко - как!
Днес цената на атомния ток е субсидирана от хилядите бъдещи поколения, които ще решават въпросите, на които ние нямаме отговор. Е, след като ядрените експерти нямат отговор на такъв важен въпрос, какво очакваме да получим ние от бъдещия атомен референдум?
С повишението пенсията стига 59% от заплатата - рекорд от 12 г., е озаглавено интервюто в "24 часа" с Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт.
Той посочва, че средната пенсия на един пенсионер догодина ще се увеличи от 271 на 295,32 лв., което я прави по-адекватен заместител на заплатата. С това пенсията ще достигне 59,1% спрямо последния нетен доход.
Последните 1-2 г. имаше тенденция към намаляване, но това ще се коригира. Сега е 55,8%. В крайна сметка това е коректната база за сравнение с други страни, тъй като пенсията е заместващ доход. А не дали е 200 или 500 евро, защото това са несъпоставими величини, обяснява Петков.
Бюджетът в изборната 2013 - щедри разходи, нереални приходи, акцентира "Сега". Според управляващите икономиката догодина ще се развива с по-бавни темпове спрямо заложените нива в тригодишната бюджетна прогноза за 2013-2015 г., приета през април.
Въпреки това кабинетът планира рязък скок на постъпленията от ДДС и по-добри приходи от данък общ доход. Но пък става песимист за постъпленията от корпоративния данък, който е знак за състоянието на фирмите.
Според окончателните сметки на експертите брутният вътрешен продукт догодина ще стигне 81,486 млрд. лв. при заложен реален растеж от 1,9%. 30,548 млрд. лв. приходи за следващата година залага кабинетът. Заложените приходи за поредна година не покриват разходите на държавата и бюджетът ще е на дефицит от 1,1 млрд. лв., или 1,3%. Заедно с вноската за ЕС (908 млн. лв.) харчовете на държавата ще възлизат на 31,648 млрд. лв. при 29,844 млрд. за 2012 г.
"Труд" публикува коментари за бюджет 2013. Проектът е силно рестриктивен, смята Пламен Димитров, президент на КНСБ.
"Предвиден е известен ръст на доходите, но той е минимален и е доста далеч от нашите предложения. Затова проектобюджетът няма да получи нашето одобрение в този вид. Не виждаме причини за толкова рестриктивен дефицит, при положение че България е втора в ЕС по най-нисък публичен дълт", казва Димитров.
Ръстът от 1,9 на сто е постижим, отбелязва Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч". "Оптимистичното през последните месеци е, че въпреки доста променливата и тежка картина в еврозоната, преките чужди инвестиции в България се увеличават, и то значително.
За българската икономика, която е малка, бедна и изостанала и тепърва ще се интегрира в големия общ пазар, инвестициите са най-същественият двигател на растежа", посочва Богданов.
"Ръст от 1,9% за нас е прекалено оптимистичен и трудно достижим, съдейки по това, което днес виждаме като перспектива пред икономиката. Компаниите планират даже спад на продажбите за следващата година и не е много ясно откъде ще дойде този ръст", е позицията на Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал.
"Заложеният в бюджета дефицит от 1,3% е много нисък и ако наистина искаме да излизаме от кризата, това ще е трудно", предупреждава Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
