Р ибарското селище в местността Ченгене скеле до Бургас е мястото, където някоя българска версия на Ърнест Хемингуей би се усамотила в своята малка „Финка Вигиа“.
Това няма да е хубавата къща на американския писател в близост до Хавана, а едностайна рибарска хижа, покачена над скромен пристан. Вместо „Пилар“ ще има малка лодка с женско име.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ СЪС СТРАХОТНИТЕ СНИМКИ НА РИБАРСКОТО СЕЛИЩЕ КРАЙ БУРГАС ОТ БЛОГА "ИСКАМ ДА ЛЕТЯ"
Седнал на верандата, погледът му ще може да обхване стотиците скалъпени постройки по протежението на двата канала, носещи усещането за някакъв Виетнам в България (мерси, Стела – б.а.); лодките, завръщащи се повече или по-малко пълни с подаръците на Черно море; колегите-рибари с грапави лица, които сякаш винаги са в неравна борба с морето и живота, но всъщност се намират в по-голямо разбирателство с тях, отколкото някой сит и снимащ турист някога ще бъде.
Тук нашият Хемингуей на спокойствие ще може да напише своята версия на „За кого бие камбаната“, вдъхновена от репортерстването му през Югославските войни; или на „Старецът и морето“ затова как един рибар от селището улавя последната черноморска скумрия, заради което после държавата и злите екологични НПО-та му взимат лодката.
Ще изпраща и скромни истории на българските вестници за намаляващия улов на зарган или за начина му на приготвяне. Може и за безкрайните опити на рибарите да узаконят селището си, без това да означава строги държавни регулации и загубата на автентичния му вид.
Най-накрая един наш Хемингуей няма как да не унищожава огромни количества мастика или бяло вино, докато забавлява събеседниците-късметлии на обичайната си маса в кръчмата „Морски сговор“. Ще разказва на висок революционен глас за последните развития в световната геополитика, как много паламуд в морето на есен предвещава тежка и снежна зима или за срещите си с дъщерята на бургаския кмет.
Нашият герой е измислен, но Рибарското селище и всичките му изброени романтични характеристики скромно си съществуват, сгушени в Циганския залив – част от по-големия Бургаски.
То възниква през 70-те, когато държавата решава да разкара рибарските стоянки от областния град. Соцвластта праща прокудените морски вълци в неприветливите изкуствени канали на Ченгене скеле. Първоначално недоволните рибари постепенно се примиряват и превръщат мястото в свой дом.
Днес стотици от тях живеят целогодишно в селището, което постепенно и неконтролируемо е придобило автентичния си вид. Телевизионните обективи и вестникарските страници най-често го показват при негативни новини.
Дали заради споменатите усилия на рибарите трайно да го узаконят със специален статут и така да прекратят периодично появяващите се рискове за съществуването му; заради занижените изкопни цени на даден вид риба или пък изчезването на друга.
А позитивните също са си там. Туристите на Южното Черноморие винаги могат да разнообразят разходките между китайски стоки и да прескочат до „Морски сговор“.Там ще могат да изпробват най-добрата рибена чорба или добре опържен пресен улов, да оценят гледката над селището по залез, завинаги заседналото мъртвото корабче или нещо друго в пейзажа.
Никой от морските вълци не е забогатял от рибата, но докато ги гледаш как пият, плякат белот и се смеят, докато слънцето се скрива на запад, надали ще ги съжалиш. Всички те могат да ти се сторят като едни изчезващи български хемингуеи.
