Д о края на 2026 г. България ще завърши изграждането на първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на радиотелескопа LOFAR (Нискочестотен масив), съобщиха от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките (НАО - БАН).
LOFAR е най-големият радиотелескоп в света за ниски честоти. Това е паневропейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави – Нидерландия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Великобритания. В момента е в ход разширяване с допълнителни станции в Италия и България, казаха от института.
Изследванията с радиотелескопа LOFAR обхващат научни области като слънчева физика, космическо време, образуване на галактики, физика на пулсарите, преходни радио явления и космически магнитни полета.
България е съучредител на Европейския консорциум за изследователска инфраструктура LOFAR ERIC, създаден от Европейската комисия през декември 2023 година, заедно с Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия и Полша. Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството на образованието и науката (МОН).
Станцията LOFAR-BG се изгражда в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен. Институтът по астрономия с НАО при БАН организира летен стаж по радиоастрономия и изграждане на LOFAR-BG през 2026 година. Стажът е предназначен за студенти, докторанти и млади учени с интерес към радиоастрономията, физиката и инженерните науки, казаха още от института.
Какво всъщност е LOFAR
Това не е просто телескоп, а една от най-големите и странни „машини на времето“, създавани някога от човека. Вместо традиционните огромни параболични чинии, които сме свикнали да виждаме, LOFAR прилича по-скоро на арт инсталация или мрежа от странни антени, разпръснати из цяла Европа.
„Око“, което вижда началото на Вселената
LOFAR работи на много ниски радиочестоти (между 10 и 240 MHz). Това му позволява да надникне в т.нар. „Тъмни векове“ на Вселената – периодът малко след Големия взрив, преди да се запалят първите звезди. Той търси слабите сигнали от водорода, които са пътували милиарди години до нас.
За разлика от класическите телескопи, LOFAR не се „върти“, за да следи обектите. Той е цифров телескоп. Неговите хиляди антени приемат сигнали от цялото небе едновременно, а суперкомпютър решава накъде да „гледа“ телескопът чрез сложни математически алгоритми. Това се нарича beamforming (формиране на лъча).
LOFAR генерира толкова много информация, че тя не може да се съхранява дълго. Тя се предава в реално време по специални оптични кабели към суперкомпютъра в Гронинген. Скоростта на трансфер е еквивалентна на изтеглянето на хиляди HD филми всяка секунда.
Извънземен разум?
Макар основната му цел да е астрофизика, LOFAR е отличен инструмент за SETI (търсене на извънземен разум). Неговата способност да сканира огромни части от небето на ниски честоти го прави идеален за улавяне на евентуални радиосигнали от други цивилизации.
LOFAR не само ни показва как са се родили първите галактики, но и изучава „космическото време“ – слънчевите изригвания, които могат да повредят нашите GPS системи и електрически мрежи. Той е нашият ранен щит и прозорец към миналото едновременно.
