С вободата на медиите започва оттам, откъдето завършава свободата на обикновения гражданин, гражданин на една абсурдна държава като България, или поне би следвало да е така. Държава на неограничените невъзможности би било най-точното определение.
Безграничен
Ъпсурт
Лишения
Глад
Анархия
Разочарования
Издевателства
Ярост
Безграничен абсурдистан, в който липсва ред и законност и в който медиите са по-скоро в ролята на донкихотовци, призвани да се борят за свободата си, за свободата на словото. И в контекста на написаното най-точно биха звучали думите на Сервантес, изречени чрез словата на неговият герой – мечтател Дон Кихот – „ Свободата, Санчо е едно от най-ценните блага....” и продължава „......от сладкоумниците властимеющи не я чакай.....” , „Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш – парченце по парченце”.
Словото е основното „бойно оръжие” в ръцете на медиите. С негова помощ те не просто поднасят информация пред обществото за случващото се, но и често пъти са в центъра на събитията, дори ги предопределят. Призвани да упражняват контрол върху действията на политици и управляващи - лишени от морал, живеещи с идеята за безнаказаност, медиите често са изправени през риск за личната си сигурност и безопасност. Това е от една страна погледнато, а от друга, сред обществото днес се шири мнението за медийна зависимост и подчиненост на определени политически и икономически интереси. Т.е тук отново се стига до един пълен абсурд –на единия полюса са онези, които, с цената на своята сигурност се опитват да предадат или опишат събитията обективно, а на другия - тези, които симпатизират и защитават интерсите на определени слоеве от общество и съвсем съзнателно представят събитията в пъвоначално предопределена насока.
Свобода или по-скоро зависимост и гаранция за сигурност, а не е ли това реалността в България? Не е ли това, което ни отрежда все по-задни позиции в различни класации за свобода на словото и печата или още наречена медийна свобода? Кое е онова, което пречи страната ни да се нареди сред победители като Норвегия и Швеция? Нима не е тази зависимост, липса на сигурност, на защита на правото на свободно изразяване. Държава, в която властта се е сляла с организираната престъпност, за свобода на медиите е трудно, а може да се каже и невъзможно да се говори. Свободата не започва, а завършва до пределите на политически и икономически преплетени интереси.
И в заключение можем да завършим с онова, с което започнахме – Свободата на медиите започва оттам, откъдето завършава свободата на обикновения гражданин, с надеждата, че ще дойде време, в което медиите ще заемат реално отредената им роля на т. нар. „ четвърта власт”, защитавайки правата и интересите на гражданското общество, упражнявайки контрол върху действията и решенията на управляващите. Т.е казано и по друг начин – Свободата на медиите започва оттам, откъдето завършва хаоса и безнаказаността и царува редът и законността. За да сме истински европейци, а не все дотам, докъдето завършва свободата на словото и печата.
