Б ългарски дарителски форум (БДФ) представя днес новоиздадения сборник „Благодетели и благотворителност в България – между възхвалата и отрицанието“. Книгата очертава дарителската традиция в страната ни през съществуващите законодателни актове за даренията, благотворителността и структурите на гражданското общество в края на 19-ти до средата на 20 век.
Заедно с представянето на сборника, в Народното събрание ще се състои и дискусия и анализ на днешното законодателство, което регламентира отношенията между държавата и гражданския сектор.
Готвените промени в Закона за юридически лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) предвиждат по-леки процедури по регистрация и отчетност на неправителствените организации, а също и създаване на Съвет за развитието на гражданското общество, който би направил по-директна и лесна комуникацията между гражданските организации и институциите на централната власт.
Предвидено е и създаването на „Фонд за подкрепа на граждански инициативи” – доказано ефективен механизъм за финансиране на проекти на НПО с възможност за състезателен принцип между организациите при ясни правила. Това е своеобразна гаранция, че ще бъдат подкрепяни най-добрите и ефикасни идеи, за разлика от сега съществуващия механизъм за директно субсидиране, коментираха от БДФ.
В дискусията ще участват Гроздан Караджов – народен представител от Реформаторския блок, Красимира Величкова – директор на БДФ, д-р Атанас Славов, съветник на министъра на провосъдието, Алексей Христов, директор на Американска фондация за България, Любен Панов, директор на Български център за нестопанско право.
В интервю за Vesti.bg доц. Д-р Росица Стоянова от Института за исторически изследвания на БАН, разказва за сборника:
- Какво представлява сборникът „Благодетели и благотворителност в България – между възхвалата и отрицанието“?
- Изданието представя дарителската традиция в България в края на ХІХ - до средата на ХХ в., по възможно най-автентичния начин - чрез първоизточниците. В него са включени разнообразни документи - закони и нормативни актове, регулиращи дарителството и благотворителността в периода 1879 г. до 1952 г.; материали, за историята на най-успешните благотворителни фондове и фондации и на най-изявените граждански организации.
Различните дарения и актове, които представяме в сборника, са избрани от нас заради добре формулирана дарителска воля и мотивация, и желанието ни да илюстрираме многообразието на каузите, подкрепени от благодетелите.
Последният дял на книгата включва разнообразни като жанр материали, които илюстрират политиката на държавните институции за изграждане на публичния образ на благодетелите, обществените настроения към актовете на дарителство и благотворителност, към хората, които ги извършват.
Специален акцент в изданието е рязката промяна в отношението на държавата към тази традиция през втората половина на 40-те години на ХХ в., довела в крайна сметка до закриването на съществуващите фондове, фондации, дружества и до национализация на материалните им ресурси. Законодателните актове, докладите на ниво държавни институции и обществени организации, донесенията на милицията, съдебните решения дават детайлна и неподправена картина на репресивната политика на новите властимащи в периода 1946-1952 г. към гражданското общество и неговите организации.
- Какво ви впечатли най-много, като историк и човек, когато анализирахте документите и завещанията на дарителите от 1879 - 1951?
- Може би най-силно ме впечатляваха оптимизмът и вярата на тези хора в бъдещето на нацията и страната. Бих казала, че дарителството и благотворителността разкриват неподозирани, дори привидно противоречиви страни от психологическия портрет на българина. Трудолюбие и пестеливост, стигащи до скъперничество в личния живот, често вървят успоредно с щедрост за благото на обществото.
Редом с действително състоятелните не само по българските стандарти меценати като Евлоги Георгиев, Иван Евстатиев Гешов, Д. Ценов, Д. Кудоглу и др., стоят и личности със скромно имотно състояние, за които са в сила думите на Иван Селимински, че „пара по пара, а и повече от икономии, нежели от някои големи печалби” правят своите благодеяния за поколенията.
Мотивите да се направи дарение, еднократно или многократно, обикновено са много човешки и твърде лични. Поради това те рядко се декларират в документите и ние само можем да ги предполагаме.
Категорично на преден план в мотивацията на дарителите, колкото и разнообразна да е тя, стоят християнските добродетели, човешкото съпричастие, неподправеният патриотизъм, обичта към родното място, желанието да се направи нещо за напредъка му.
Конкретният повод за дарителския жест от своя страна обикновено е много личен - скръб по близък човек, желание да се съхрани паметта за него, радост в семейството, спомен от живота на дарителя и др.
- Как бихте оценили законодателството, свързано с дарителството и гражданския сектор в края на 19 и началото на 20 век? Улеснявало ли е то и как дарителите в този период?
- Отговорът на този въпрос не може да бъде и не е еднозначен. В едно небогато общество, каквото е българското по това време, отношението на държавата към частната и обществена благотворителност и към нейните организации е от съществено значение.
Първоначално в края на ХІХ в. - чак до към 1912 г. държавата стои настрани от тези обществени изяви, а проблемите на дарителството и благотворителността се уреждат в рамките на общите закони за наследството и за задълженията и договорите.
Постепенно през 30-те години, особено след 1934 г. се въвежда една действаща система на финансов, административен, дори политически контрол върху организациите. Общо за цялото законодателство и в практическото боравене със средствата е стриктното придържане и зачитане на волята на дарителя, популяризирането на дарителските жестове.
- Как промяната в политиката на държавата по отношение на дарителството през 40-те години на 20 век влияе върху съществуващите дарителски фондове и фондации? Какви са последствията от държавните рестрикции за сферата?
- След 9 септември 1944 г. в съгласие с вижданията на тоталитарната власт социалната и благотворителна дейност изцяло се съсредоточават в ръцете на държавата и нейните органи.
С поредица от закони и подзаконови актове до към 1952 г. съществуващите благотворителни дружества и съюзи, фондациите и дарителските фондове са закрити, паричните им активи стават част от държавния бюджет, а имотите - собственост на държавата и общините.
Законодателните актове, докладите на ниво държавни институции и обществени организации, донесенията на милицията, съдебните решения, поместени в сборника, дават детайлна и неподправена с коментари картина на репресивната политика на новите властимащи в периода 1946-1952 г. към гражданското общество и неговите организации.
И въпреки че повечето от средствата, особено сградният фонд, се използват отново за социални нужди, резултатът е негативен за обществото. В съзнанието на обикновения гражданин за дълъг период от време благотворителността и дарителството се превръщат в синоним на „буржоазни отживелици”, унищожено е съзнанието, че от нас като граждани зависи нещо, че можем да направим нещо за другите.
С лекота е унищожена една благородна традиция и според мен това е един от основните фактори за трудностите и дори неудачите при прохождането на гражданското общество днес.
Сборникът е издаден от Български дарителски форум и Американска фондация за България
