Е вропейският съд по правата на човека обяви за недопустима жалба на Джок Полфрийман срещу България. Решението е окончателно.
Случаят касае дисциплинарни наказания, наложени на чужденеца през 2018 г. в затвора, където изтърпяваше наказание за убийство, преди да бъде условно предсрочно освободен, съобщиха от Министерството на правосъдието.
Наказанията са за три провинения, сред които залепени стикери с неприлично изображение и обидно съдържание - преиначена емблема на Българско затворническо сдружение за рехабилитация, оглавено от Полфрийман.
В жалбата си до ЕСПЧ Джок Полфрийман твърди нарушения на чл. 10 (свобода на изразяване на мнение), чл. 11 (свобода на събранията и сдружаването), чл. 13 (право на ефективни правни средства за защита) и чл. 14 (забрана на дискриминацията) от Конвенцията за защита на основните права и свободи. Заявява още, че бил третиран различно поради статута си на лице, занимаващо се със защита на правата на затворниците, както и че истинската цел на трите дисциплинарни наказания е била да го накарат да замълчи и да обезкуражат дейността на организацията му.
Оплакванията са явно необосновани, категоричен е Европейският съд.
ЕСПЧ приема, че спорното дисциплинарно наказание – за стикерите - е представлявало намеса в свободата на изразяване. Основният въпрос по делото е дали намесата е била пропорционална. Съдът приема аргументите на българската страна, че Административният съд, произнесъл се по казуса, е изложил достатъчни и адекватни мотиви – установил е, че именно Полфрийман е залепил стикерите и че изображението върху тях е било обидно. Националните съдилища са разгледали и това, че стикерите не изразяват някаква ценностна преценка или мнение и че жалбоподателят е нарушил правилата на затвора. ЕСПЧ намира наложеното наказание - допълнителни задължения по почистване за седем дни - за подходящо и пропорционално.
А твърдението, че наказанието е възпрепятствало молбата на Полфрийман за условно предсрочно освобождаване, е спекулативно и неподкрепено с никакви конкретни доказателства.
По отношение на оплакването за липсата на ефективно средство за защита жалбоподателят е имал достъп до две нива на съдебен контрол /включително ВАС/, в които съдилищата са разгледали по същество жалбата му срещу дисциплинарното наказание.
ЕСПЧ приема за недоказани и твърденията на Полфрийман, че всъщност е бил наказан за дейността си като правозащитник, заради изразено критично становище пред Комитета на министрите на Съвета на Европа за условията в затворите и други критики към властите.
Европейският съд не открива твърдяната от чужденеца скрита цел на наложените му наказания и в интервю на тогавашния ресорен зам.-министър на правосъдието. Не са представени никакви доказателства за неправомерна намеса или друго действие, постановява ЕСПЧ
