П равославните християни отбелязват Преображение Господне – празник на духовна светлина, надежда и народна мъдрост
На 6 август Българската православна църква чества един от най-светлите и вдъхновяващи празници – Преображение Господне. Началото му води още от първите векове на християнството и е свързано с едно от най-значимите евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.
Чудото на планината Тавор
Събитието се случва на планината Тавор в Галилея, където Христос се изкачва заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан. Докато те спят, Той се преобразява пред тях – лицето Му засиява като слънце, а дрехите Му блестят като светлина. По време на това преобразяване Христос беседва с пророците Мойсей и Илия за предстоящите си страдания. Изведнъж светъл облак ги осенява, а от него се чува гласът на Бога: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте“.
Това тайнствено явление имало за цел да укрепи вярата на апостолите преди страданията на Христос и да им покаже Неговата Божествена същност. Затова и Преображение Господне символизира вътрешната промяна, новото начало и надеждата.
Църковна и народна традиция
В православната литургия за празника се пее специален тропар, известен като „Начатки овощей“, а у нас денят се свързва с ритуала по освещаване на първото грозде. Според традицията, на този ден за първи път се вкусва от новата реколта – плод, който е символ на благословение и изобилие.
В някои райони на България освен грозде, се освещават и други плодове – ябълки, круши, сливи, според това, какво е узряло в региона. Смята се, че преди Преображение не бива да се яде грозде, тъй като още не е "осветено от Бога".
Живите обичаи по селата
В малките населени места празникът продължава да се чества с колорит и дълбок смисъл. Преображение е повод за селски панаири, на които се събират хора от цялата околия. Разменят се животни, стоки, селскостопански продукти, а в миналото млади моми и ергени се сговаряли за годежи и женитби. Съществува вярване, че ако бракът се сключи през септември, детето ще се роди през юни – в навечерието на жътвата – и младата невяста ще може бързо да се включи в тежкия летен труд.
Любопитен обичай: „Мълчаливото грозде“
В някои райони на Южна България се пази древен обичай, известен като „мълчаливо грозде“. Рано сутринта на Преображение първата чепка от новата реколта се откъсва в пълна тишина, без да се произнасят думи. Смята се, че тишината „заключва“ злото, а първото грозде, събрано в мълчание и осветено в храма, има лечебна и предпазваща сила. Семки от него често се засяват отделно – за благословена и плодородна реколта през следващата година.
Вярване: лековитата роса на Преображение
С Преображение Господне е свързано и едно особено вярване за целебната сила на росата. Хората вярват, че който се измие с роса в утрото на 6 август, ще бъде здрав през цялата година. Смята се, че тази роса е „небесна“, тъй като нощта срещу празника е време, когато небето се „отваря“ и Божията благодат слиза над земята. Затова в много села хората излизат още преди изгрев, събират роса от тревата с ленена кърпа и се измиват по лицето и ръцете – в мълчание и с молитва за здраве.
Преображение в природата
Според народния календар на 6 август се „преобразява“ и природата – започва преходът към есента. Казва се, че слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата. От този ден нататък светлината започва леко да намалява, дните стават по-кратки, щъркелите се събират на ята и се готвят за дългия път на юг.
Хората вярвали, че ако в този ден росата е обилна, реколтата ще бъде богата, а ако вали – лозите ще дадат много грозде, но виното ще е по-кисело.
Преображение Господне остава не само важен религиозен празник, но и живо свидетелство за връзката между духовното и земното, между човека, природата и вярата. Празник, който ни напомня, че промяната започва отвътре – с тишина, вяра и благословена светлина.
