"Кампанията за избор на български президент не приема ярки и ефектни за публиката форми, защото длъжността на държавния глава явно не е решаваща. Ако изборите бяха за парламент, вероятно и нападките щяха да са по-остри", казва д-р Марко Арндт в интервю за Николай Цеков от "Дойче веле".
Д-р Арндт отбелязва, че за него като наблюдател от Германия ситуацията е странна. "У нас федералният президент се избира от Бундестага, а не директно от народа. Длъжността му е надпартийна, а законодателят и политиката са я извадили извън предизборните кампании, за да не пострада имиджът на президентската институция заради боричканията между партиите", казва Арднт.
Той логично установява, че в България очевидно надценяват ролята и значението на президентската институция.
Не е за чудене, че германският политически наблюдател вижда едно-единствено ярко явление в предизборната кампания: личните нападки срещу политическия опонент.
"Още на другия ден след номинирането на Росен Плевнелиев, вестниците излязоха с недоказуеми обвинения срещу него. И не само той пострада. В България обичат да злепоставят политическия "враг".
Според мен такова нещо не бива се търпи нито в предизборна кампания, нито в политиката изобщо. Добре, ако имаш доказателства за солидни прегрешения, които водят до правни последици за съответния кандидат, това е нещо друго. Но само голи обвинения..."
Ако един кандидат крие срамни тайни в миналото си, това е нещо съвсем друго, изтъква германският експерт. Той смята, че миналото с чиста съвест може да се използва като част от аргументите на кандидатите в предизборната борба, особено ако е свързано с престъпленията на комунизма.
"Нека българите попитат претендентите за държавен глава какво е отношението им към комунистическото минало и неговото наследство", препоръчва Арндт, който е убеден, че в България миналото продължава да тегне върху настоящето.
И напомня, че сегашният български президент Първанов опази агентите на Държавна сигурност в дипломатическите представителства на България в чужбина, а това е лошо както за българската дипломация, така и за самите дипломати с досиета.
Според д-р Арндт техният имидж зад граница е вече окончателно сринат.
В Германия са доволни, че сътрудниците на репресивния апарат на комунизма все пак са изтеглени от Берлин, в това число и посланикът на България във Федералната република (Иво Петров - бел. ред.).
"Успях да се срещна с новия временно управляващ посолството на България в Германия г-н Иванов, който ми направи отлично впечатление.
За жалост отзованият в София негов началник дефакто продължава да изпълнява своята длъжност заради отказа на президента Първанов да прекрати мандата му, независимо от напълно законния указ на външния министър Младенов.
Това е странна, трудна и донякъде шизофренична ситуация за българо-германските отношения.
Бих се радвал, ако президент стане г-н Плевнелиев. На базата на опита с германските си бизнес-партньори той би могъл да допринесе за развитието и надграждането на двустранните отношения. Срещата му с канцлерката Меркел демонстрира интереса на Германия към него.
Особено ще се радваме, ако Плевнелиев успее да убеди германски предприемачи да направят нови инвестиции в българската икономика", казва д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".
Източник: dw-world.de
Последвайте ни
