Заниманията с компютри (търсене на информация, четене и сърфиране в мрежата, четене, писане на eлектронни писма) трайно са навлезли в ежедневието на българина и заемат второ място по продължителност в рамките на свободното време, след телевизията, съобщи НСИ.
В сравнение с периода 2001-2002 г. значително е нараснало времето, което се отделя за занимания с компютри, според огласените днес данни от изследване на бюджета на времето на населението - от програмата за преброяването на населението и жилищния фонд в България през 2011 г.
Най-много време на компютрите посвещават най-младите (до 19 годишна възраст) - 26.5% от тях се занимават по 1 час и 44 минути с компютърни игри, 49% - с друг вид използване на компютри по 1 час и 57 минути.
20% от лицата на възраст 20 - 49 години отделят средно по 1 час и половина за друг вид използване на компютри и 2.3% от тях - по 1 час и 31 минути се занимават с компютърни игри.
По-малко време за компютърни занимания отделят анкетираните лица на възраст 50 - 64 години - по около 1 час и 14 минути за двата вида дейност, като делът на участващите също е нисък - 0.5% за игри и 4.2% за друг вид използване на компютри.
0.7% от лицата над 65-годишна възраст също отделят от свободното си време за занимания с компютри - 1 час за игри и 1 час и 18 минути за друг вид използване на компютри.
Почти всеки (98% от анкетираните) отделя време за дейности като гледане на телевизия, четене на книги, разходки, туризъм, спорт.
Свободното време средно на едно анкетирано лице е 4 часа и 25 минути, като най-голям дял от него е гледането на телевизия - 2 часа и 43 минути на ден.
За разговори със семейството или с приятели, роднини, познати се падат 36 минути на ден.
По 1 час и 33 минути се отделят за ходене и туризъм и също толкова за забавления и културни дейности (кино, театър, концерт).
Най-много свободно време имат лицата на възраст 10 - 19 години (близо 6 часа) и на 65 и повече години (5 часа и 15 минути), а най-малко - лицата във възрастите 20 - 49 години (3 часа и 45 минути).
Времето на българина се разпределя, като най-голям дял се пада за лични грижи (33%),
следвани от заетост (19%), обучение (15%), свободно време (12%), домакинска работа (10%), различни по вид пътувания, доброволна работа.
Средно на ден едно лице, което работи, отделя 7 часа и 19 минути за трудова заетост (7 часа и 25 минути за мъжете и 7 часа и 13 минути за жените).
Най-продължително - 7 часа и 39 минути на ден - работят лицата във възрастовата група 20 - 49 години, а най-кратко - лицата на възраст над 65 години - 4 часа и 36 минути.
Спрямо периода 2001-2002 г. има намаляване на времето за трудова заетост с 32 минути.
В периода 2001-2002 г. средната продължителност на работния ден в Белгия е 7 часа и 17 минути, в Естония - 7 часа и 58 минути, във Франция - 7 часа и 26 минути, в Германия - 7 часа и 5 минути, в Латвия - 8 часа и 8 минути, в Словения - 7 часа и 25 минути, в Швеция - 7 часа и 27 минути.
Хората отделят за лични грижи средно по 12 часа и 20 минути на ден. Това време се разпределя както следва: време за сън - 9 часа и 14 минути (38.5%); време за хранене - 2 часа и 8 минути (8.9%); време за миене, обличане, грижи за здравето и др. - 58 минути (4.0%).
