Европейски избори 2014 – защо този път е по-различно?

О братното броене вече започна – остават само 100 дни до отварянето на първата изборна секция за европейските избори. На изборите за Европейски парламент 400 млн. души могат да дадат своя глас за нов Европейски парламент. 

Новите 751 европейските депутати, които ще заемат местата си през юли, не само ще определят посоката на европейската политика в следващите пет години, но и ще изберат председателя на Европейската комисия. 

Информационното бюро на ЕП в България обяснява защо тази година евроизборите са различни от досегашните. 

Значително нарасналите през 2009 г. пълномощия на Европейския парламент се усещат все по-силно, особено в момента, когато ЕС се опитва да преодолее последствията от икономическата криза и членовете на ЕП изготвят законодателство в тази насока, като например за ефективно бюджетно регулиране, за спасяване на банките в затруднено положение и за определяне на таван на бонусите, получавани от банкерите. 

Ето защо изборите през май ще позволят на гласоподавателите да допринесат за засилване или за промяна на посоката, която Европа е поела, за да се справи с икономическата криза, както и за много други въпроси, засягащи ежедневието ни, се казва в съобщението на ЕП. 

За първи път политическото разпределение на членовете на ЕП ще определи кой ще бъде начело на Европейската комисия.

Според новите правила ръководителите на правителствата на страните от ЕС, които ще предложат кандидата за председател на бъдещата Комисия, трябва да направят това въз основа на резултатите от изборите. 

Европейският парламент ще избере новия председател на ЕК с мнозинство на неговите членове, т.е. кандидатът трябва да получи поне половината (376) от гласовете на всичките 751 депутати в ЕП. 

Европейските политически партии ще посочат или вече са посочили своя кандидат за тази ръководна позиция преди изборите за Европейски парламент. Това ще позволи на гражданите да имат решаваща роля при избора на председател на Комисията. 

Новото политическо мнозинство в ЕП, което ще възникне в резултат на изборите, ще има също така

огромна роля при изготвянето на европейското законодателство през следващите пет години

в области, вариращи от единния пазар до гражданските свободи. 

Парламентът - единствената пряко избирана европейска институция, вече е първостепенна част от системата за взимане на решения в ЕС и има същата като националните правителства тежест по почти всички европейски закони. 

По този начин гласоподавателите ще бъдат по-влиятелни от всякога. В момента в Европейския парламент има седем политически групи, които представляват повече от 160 национални партии. 

Според правилата на ЕП

членовете на политическа група трябва да споделят сходна политическа ориентация и да включват поне 25 членове,

представляващи поне една четвърт от държавите членки (в момента - най-малко седем). Членовете на Парламента, които не искат или не могат да бъдат включени към нито една политическа група, се наричат "независими". 

Съществуват общоевропейски правила за изборите, но до голяма степен евроизборите се организират съобразно националните традиции и закони. 

Например всяка държава членка определя дали да използва затворена или отворена листа, или дали да има определен праг, стига той да не е по-висок от 5%. 

Има някои правила за допустимостта на кандидатите, но всяка държава членка може също така да налага свои собствени ограничения. Минималната възраст за гласуване е 18 години във всички страни, с изключение на Австрия, където е 16. 

Минималната възраст за кандидатиране за член на ЕП варира в различните страни, но в повечето случаи е 18 години. 

Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция.