А нексията на Крим и дестабилизирането на Украйна не поставят начало на нова криза в европейския ред след Студената война. Това просто е последната фаза на един конфликт, който тлее от години.
През март 2014 година, по израза на двамата автори, европейците осъмнаха в света на Путин. Свят, в който границите могат да се променят насилствено, в който международните институции са немощни, в който икономическата взаимозависимост се разглежда като източник на нестабилност, и в който непредвидимостта е качество, а не недостатък.
Кризата в Украйна принуди Европейския съюз да признае, че собствената му идея за европейски ред се е провалила. Вместо да обедини континента, а оттам и цялата планета, постмодерният ред на Европа в момента се намира в отстъпление, констатират двамата автори в доклада си „Новият европейски безпорядък”.
Вината за това те приписват на европейските лидери, които със самочувствието на победители изгубиха своята любознателност към останалия свят и най-вече към Русия.
Двамата геополитици припомнят, че европейският ред изпъкна и рязко се отличи от устройството на останалия свят с мирната трансформация на властта след 1989 година. В ключов елемент на новия европейски ред се превърна силно развитата система на взаимна намеса във вътрешните дела и сигурност, основана на прозрачността. Новата постмодерна система на взаимна сигурност вече не се крепи върху баланса на силите. Нейната философия отрича употребата на оръжие при уреждането на конфликти и налага идеята за силна взаимозависимост между страните в ЕС.
Постмодерният европейски ред не се интересува от прекрояване на границите в Европа и от създаването на нови държави (както е след Първата световна война), нито пък от защитата на граничния суверенитет (както е след Втората световна война).
Вместо да се фокусира върху географската карта, след 1989 година Европа реши да отвори границите си за капитали, хора, стоки и идеи. На мястото на бариерите се появиха икономическите графики, показващи финансовата и търговска обвързаност на Европа и благоденствието на европейските нации. Европейците вярваха, че тази стопанска взаимозависимост и уеднаквяващ се жизнен стандарт ще породят повече сигурност в утрешния свят, пишат Кръстев и Леонард.
Европейците не си представят, че има държави, които не мечтаят за ЕС
Но подобно на японските технологични компании, за чиито съвършени продукти светът преди години още не бе узрял, така и европейският ред се оказа прекалено напредничав, подранил във времето. Тоест, за останалия свят е много трудно да го следва. ЕС обаче не го разбра, главозамая се от своето новаторство и без да ще прекъсна връзката си с другите световни сили.
Европа мереше останалите според собствените си стандарти, вместо да се опита да разбере разнообразните гледни точки на другите геополитически фактори. Нещо повече: европейският проект претендира за уникалност и универсалност и тъкмо поради това европейците не могат да приемат алтернативни проекти за обединение на континента. На тях дори им е трудно да си представят, че има държави, които не мечтаят за европейското семейство.
Навремето СССР и Западът се съревноваваха кой ще предложи „по-добър” живот на своите граждани. Днешният конфликт между Русия и ЕС е за това кой живее в „истинския” живот, афористично обобщават авторите. И припомнят, че сегашната криза започна от битката за избора на Украйна: дали ще се присъедини към Източното партньорство на ЕС или към Евразийския икономически съюз (ЕИС) на Русия. След като Русия взе Крим и се замеси в украинската криза, най-големият шанс за европейците да изградят работещи отношения с Москва минава през сътрудничество между ЕС и ЕИС.
Другите варианти, според авторите, се свеждат до военна стратегия за възпиране и гарантиране на териториалната цялост на европейските държави и до институционалната стратегия за укрепване и опазване на постмодерния ред в ЕС.
Според Кръстев и Леонард провалът на европейците се състои именно в това: че не разпознаха шансовете в проекта на Путин за Евразийски икономически съюз. Учредяването на ЕИС беше опит на Москва да спечели статут и признание, имитирайки институциите и структурата на Европейския съюз.
Евразийският проект предлага сътрудничество по европейски образец – посредством търговия и икономически контакти, вместо военно съревнование. И макар корените му да са геополитически, ЕИС има предимството да бъде приобщаващ, интегриращ, обединяващ - а не просто съчленен посредством инструмента на руския етнически национализъм. И е основан на принципите на икономическата взаимообвързаност.
Евразийският проект е начин Русия да бъде отклонена от военната принуда
ЕС трябва да се отнесе положително към Евразийския проект не защото той ще бъде успешен, а защото е единственият начин Русия да бъде отклонена от пътя на военната принуда и националистическата риторика. Но вместо да разпознае собствения си отпечатък върху ЕИС, Брюксел се разсърди на опита за имитация и пропусна възможността да парира конфликта с Русия, смятат двамата стратези, автори на доклада.
Ако ЕС предложи сътрудничество с ЕИС, това ще изпрати ясно послание на Москва, че Брюксел признава на Русия правото да инициира интеграционен процес по неин собствен начин.
Подобна позиция би показала още нещо: че новият европейски ред ще стъпва не върху обещанието за безкрайно разширяване на НАТО и ЕС, а върху сътрудничеството и конкуренцията между два интеграционни проекта, основани на различни философии, но отворени за двустранно членство и различни форми на сътрудничество. Това ще покаже на света, че ЕС признава правото на постсъветските държави да изберат онзи интеграционен проект, който те желаят.
Ако европейците признаят „евразийския” избор на Армения, това ще даде на Брюксел възможност да притисне Москва за признаване на „европейския” избор на Молдова и на Украйна.
За Брюксел голямото предизвикателство при сегашната криза е не да превърне Русия в "една от нас", а да изгради структура, в която да живеем съвместно с Русия. Тук Европа може да почерпи от опита на САЩ спрямо Китай и да предложи коктейл от ползи и баланси.
* Иван Кръстев е председател на Центъра за либерални стратегии в София, постоянен сътрудник на Института за човешки науки във Виена и член на борда на Европейския съвет за външни отношения (ECFR).
** Марк Леонард е съосновател и директор на Европейския съвет за външни отношения (ECFR). Той е колумнист в Ройтерс по въпросите за глобалните отношения и е председател на Съвета за глобален дневен ред за геоикономика към Световния икономически форум.
