Гейр Лундестад, секретар на норвежкия Нобелов комитет, който присъжда отличието, представя някои от най-широкоразпространените пред Асошиейтед прес. Ето някои от тях:
1. Наградният комитет разгласява списък със селектираните кандидати. Истината е, че комитетът не съобщава имената на нито един от кандидатите и не разкрива информация за тях в продължение на 50 години.
2. Кампания за даден претендент може да повлияе на наградния комитет. Напротив, такава кампания би имала точно обратния ефект върху независимия комитет, който не желае да се влияе от обществените настроения.
3. Кандидатите могат да бъдат номинирани до последната минута. В действителност крайният срок е осем месеца преди съобщението с точно определена дата - 1 февруари.
4. Всеки може да номинира личност или група за Нобеловата награда. Не, въпреки че Нобеловият правилник разшири през 2003 г. списъка от хора, които могат да номинират.
Сега това са бивши лауреати, настоящи и бивши членове на комитета и неговия персонал, членове на националните правителства и законодателни органи, университетски професори по право, теология, социални науки, история и философия, лидери на институти за изследване на мира и външните отношения и членове на международни съдилища.
5. Наградата може да бъде оттеглена, ако лауреатът не живее в съответствие със стандартите на отличието за мир. Такива условия не са предвидени.
6. Нобелът може да бъде присъден посмъртно. Това е изключение и се е случвало само веднъж, през 1961 г., когато бившият генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, загинал в самолетна катастрофа в Африка, получава наградата посмъртно.
7. Отличието се връчва, за да се признаят усилията за мир, човешки права и демокрация само ако са били успешни. Много по-често обаче тя се дава, за да се насърчат лауреатите да доведат усилията си докрай, понякога в критични моменти.
Сред носителите на Нобеловата награда за мир са бившият финландски президент Марти Ахтисаари (2008 г.), основателят на банката "Грамин банк" Мухамад Юнус (2006 г.), бившият американски президент Джими Картър (2002 г.), бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан (2001 г.), мианманската опозиционна лидерка Аун Сан Су Чжи (1991 г.) и други.
Тази седмица за 108-ми път се оповестяват Нобеловите награди (NobelPrize.org). Те се връчват от 1901 г. насам и са в общо пет категории. Но как се става Нобелов лауреат?
Ето някои от по-важните спирки по пътя към престижното отличие
1. Трябва да изобретите или откриете нещо наистина значително в една от дисциплините, които шведският учен и бизнесмен Алфред Нобел е учредил - физика, химия, медицина, литература и мир. Наградата в категория икономика се дава едва от 1968 г.
2. Никой няма право да се предлага сам, кандидат-лауреатите трябва да бъдат номинирани - от някой, който Кралската шведска академия на науките смята за достоен.
3. Ако бъдете номиниран, трябва да предадете научния си труд за оценка. За всяка от петте дисциплини има комисия от експерти, включваща от три до пет души.
4. Лауреатите се избират от няколко институции - Кралската шведска академия на науките (KVA.se) присъжда Нобеловата награда за физика, химия и икономика, Каролинският медикохирургически институт в Стокхолм - за медицина, Шведската литературна академия (SvenskaAkademien.se) - за литература, а 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент - наградата за укрепване на мира.
5. В началото на октомври се оповестяват имената на лауреатите - най-много по трима в категория. Повечето от тях узнават от медиите, че са получили Нобел, тъй като те се опитват да ги открият минути след оповестяване на решението. Някои от Нобеловите лауреати са напълно неподготвени за високата чест.
6. Церемонията по награждаването е по принцип на 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел.
7. Има строги изисквания за облеклото. Мъжете трябва да носят фракове и бели папионки, като костюмите се шият по поръчка специално за лауреатите.
8. Паричната стойност на наградата е около 1 млн. евро. Ако има няколко лауреати в една категория, сумата се поделя по определени правила. Парите се облагат с данък.
Най-много Нобелови лауреати имат САЩ - общо 306, на второ място е Великобритания със 107 лауреати, а Германия е трета с 80. До началото на тази седмица са връчени общо 809 Нобелови награди, като 754 от тях на мъже и само 35 на жени. Двадесет отличия са дадени на институции.
Мари Кюри е не само първата жена, получила Нобел, но и единствената досега с две награди - през 1903 г. заедно със съпруга си за физика, а през 1911 г. - за химия. И дъщерята на двамата учени е Нобелова лауреатка в категорията химия.
Данните за номинациите остават засекретени общо 50 години. Едва сега е достъпна информацията за периода 1901-1956 г. От документите става ясно, че Джейн Адамс е бил номиниран 91 пъти преди да получи Нобелова награда за мир през 1931 г. В същата категория два пъти е бил номиниран и... Сталин.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
