Е вропейската комисия не разполага с данни за наплив от български и румънски работници към други държави от ЕС. Това заяви на пресконференция в отговор на въпрос Джонатан Тод, говорител на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор.
ЕК работи на основата на информация, а не на предразсъдъци, следим пресата и забелязваме, че изглежда няма голям брой нахлуващи българи и румънци в други държави от ЕС, добави говорителят.
Тод отбеляза, че до началото на настоящата година е имало ограничения за наемането на българи и румънци едва в девет държави от Общността.
Тези ограничения, продължили седем години, бяха част от европейските договори, ратифицирани от парламентите на всички държави в ЕС. Договорите не предвиждат допълнителни ограничения, поясни говорителят.
Той цитира данни, според които основната част от българите и румънците, възнамерявали да се установят в друга държава от ЕС, за да работят, вече са направили това. Много независими проучвания сочат, че мигрантите допринасят за местната икономика и за социалната система. Приемащите страни са облагодетелствани, когато приемат голям брой чуждестранни работници, заяви Тод.
В отговор на въпрос той посочи, че държавите от ЕС разполагат с правото да експулсират граждани на Общността, ако след три месеца престой тези граждани нямат средства за живот или са заплаха за местната социална система. Това е право, а не задължение на държавите, уточни говорителят.
Тод посочи, че макар ЕК да признава възможността някъде да възникнат проблеми по отношение на местата в училище и инфраструктурата при прилив на имигранти, тези проблеми трябва да бъдат решавани не чрез налагане на ограничения в свободното движение.
Европейският социален фонд може да бъде използван за това, 10 млрд. евро годишно са на разположение в този фонд, 20 на сто от тази сума е за разходи, свързани с приобщаването. Държавите трябва да се справят сами, когато възникват проблеми, добави говорителят.
От 1 януари 2014 българите и румънците вече могат да работят свободно в целия Европейски съюз.
Съгласно договорите за присъединяване, които София и Букурещ подписаха преди приемането си в съюза, старите 15 държави от Евросъюза получиха право да ограничат достъпа до своите пазари на труда на българите и румънците за 7 години, които изтичат на 31 декември 2013 г.
В някои страни, преди всичко Великобритания, се разгоря истинска вестникарска война срещу отварянето на трудовия пазар за гражданите на двете балкански страни.
Една от причините е твърдението, че българи и румънци щели да се възползват от щедрата социална система на Острова.
Подобни дебати, но в много по-малко степен, имаше в Германия и отчасти Холандия.
