П азаруването не заради необходимостта или още по-малко за удоволствие ? това е феномен, който е познат навсякъде в Западна Европа.
Специалистите обаче започнаха да му обръщат внимание едва преди десетина години и стигнаха до заключението, че става дума за истинско заболяване.
Това смущение в поведението създава сериозна зависимост без да говорим за материалните щети, причинени на близките на болния.
Около 6% от германското население страда от
синдрома на задължителното пазаруване.
Допреди 10 години болестта бе на практика непозната в източните провинции, но днес се среща в същите размери, както и на Запад.
От януари догодина университетският институт "Херланген" в Бавария започва сериозно проучване на ефикасността на отделните терапии.
Германските учени ще използват американска литература за пациенти, засегнати от тази болест, като ще се съобразят обаче с условията на живот в Германия.
В проучването ще се включат 60 души, за които е сигурно, че страдат от
болестта на непрестанното пазаруване.
Откриването на заболяването става с помощта на въпросник, който описва 16 ситуации като например "Когато имам пари, трябва на всяка цена да ги похарча" или "Често купувам неща, които никога не ползвам" или пък "Често не смея да покажа на близките ми покупките, защото ще ми кажат, че са безсмислени".
Изследваният човек трябва да избере един от отговорите: никога, понякога, често или много често. В зависимост от тях се преценява степента на патология.
Един от световните храмове на лукса
е "Хародс" , който се намира в шикозния лондонски квартал "Найтсбридж".
Магазинът е бивша бакалница, превърната в голям магазин. Клиенти от цяла Европа се стичат за намаленията в началото на годината, но покупките през целия декември са главозамайващи.
"Хародс" е може би последното място, откъдето може да купите частен самолет, крокодил и дори слонче.
Магазинът е разположен на седем етажа, има обща площ на щандовете от 12 хектара и предлага 23 ресторанта.
Гостите, основните сред които, са обитатели на хубавите квартали и тълпи от туристи, са привлечени от лукса, който се усеща навсякъде.
На щандовете за тютюневи изделия на партера например се предлага кутия за пури от махагоново дърво с картата на Куба, която е гравирана върху плочка от фино злато.
Диамант показва къде се намира Хавана, а сапфири, рубини и изумруди означават местонахождението на тютюневите плантации.
Цената на тази кутия е 25 000 паунда, или 35 000 евро. Повечето от общо 200 хил. души, които влизат всеки ден в "Хародс" явно имат пари.
Много хора обаче идват и заради самия спектакъл.
От 1849 г., когато бакалинът Чарлс Хенри Харод отваря магазина си за първи път, в "Хародс" имало всичко, което може да бъде продадено.
Мястото си е изградило репутацията не само на най-големия магазин, но и на магазинът, който предлага необикновени и уникални неща.
Мобилният телефон заема едно от първите места в списъка за пазаруване
Въпреки че 66% от потребителите във Франция и 95,8% в парижката област имат мобилен телефон продажбите непрестанно се увеличават.
Потребителите минават вече на следващ етап - закупуване на втори мобилен, който задължително е по-луксозен. Тази мода завладява вече 10-годишните деца като възрастовата граница продължава да намалява.
Много французи са готови да си вземат два абонамента наведнъж, за да се възползват от предложените им високотехнологични апарати, а най-търсената опция е фотоапарат.
При наличието на повече минути за разговори потребителите прекарват двойно по-дълго време в набиране и приемане на обаждания.
Много хора признават, че не биха се обадили, ако нямат толкова минути за разговор. Специалистите са категорични, че това явление е чист продукт на свръхпотреблението.
Средно на месец французите харчат по 80 евро за телефонни разговори, а операторите съвсем охотно поддържат тази треска.
Българите започнаха да потребяват повече стоки,
въпреки че статистиката отчита прогресивно обедняване.
"Причината за това консуматорско поведение напоследък е, че хората у нас започнаха да променят мисленето си, да променят отношението си към стойността на парите и да осъзнат предимствата на западния начин на живот на кредит", обяснява икономистката Мина Иванова.
Българинът се учи да живее на кредит и не държи вече големи спестявания в банки, смята тя.
Логичната причина за това явление е кредитната експанзия от страна на банките в последно време, допълва икономистката.
При постоянно рекламиране на заеми при облекчени и атрактивни условия хората се втурнаха да ги усвояват. Повечето българи могат да се вместват в условията за по-малките кредитни суми и масово се теглят кредити между 1000 и 3000 лева.
Масово се купуват нови перални, хладилници, климатици, които заменят старите, дълго чакали да бъдат сменени.
Дори последните данни на Статистическия институт отчитат бум в потреблението на различни видове стоки извън хранителната кошница, за които заплатите не стигат.
Защото пак статистиката сочи, че 1/3 от хората не са си купували нови домакински уреди и не са ремонтирали домовете си от 10 години насам.
Чрез кредитите могат да си позволят да купуват сега, а не да пестят дълги години за нещо, което само след три години вече е остаряло. В същото време, въпреки непрекъснато рекламираната бедност, хората не престават да пълнят кошниците в супермаркетите.
Истерията по пазаруването отчита връх около празниците.
Самото празнуване не е празнуване, ако не се яде много и в обилни количества. Най-голямото перо в домакинските бюджети е храната.
Купуването на храна в големи количества преди празниците има и функция на запасяване, един остатък от миналото.
Най-много обаче хората у нас, както никъде другаде в Европа, харчат за алкохол и цигари.
