В ече повече от 150 години специалността "Българистика" e неизменна част от катедрата по Славянски филологии в Карловия университет в Прага (CUNI.cz).
Досега курсовете по българска литература и език са били през две години, като студентите са не повече от десетина. Преподавателите обаче се борят кандидатстването да става всяка година.
За учебната 2005/2006 12 чешки студенти са избрали като своя специалност българистиката.
Когато Дана Хронкова, известна чешка българистка, кандидатства в Карловия университет в началото на 50-те, тя дори не подозира какво й е приготвила съдбата.
Желанието на студентката е било да изучава полонистика, но уви, била разпределена в специалността "Българистика".
"Защитавах пламенно желанието си да уча полска литература пред комисията - разказва бъдещата българистка. - Та единственото нещо, което знаех за България тогава, беше, че там има планини, има море и главният град е София!"
Разговорът протича в кабинет във Философския факултет на Карловия университет - огромна, стара сграда, напомняща много за годините на тоталитаризма, особено с дългите си голи коридори. Единствено по вратите на стаите са налепени програми и учебни графици.
Хронкова сега е на 75 години. Приятна жена, със светъл поглед и аристократични ръце.
Говори свободно български и с желание разказва за живота си на българист, за срещите с големи фигури на българската интелигенция като Атанас Далчев, Кръстьо Куюмджиев, Боян Ничев, Вера Мутафчиева, Цвета Унджиева, Радой Ралин и др.
Тя останала единствената студентка в този курс, тъй като другият й колега се отказва още след първия семестър.
Думите на известния чешки учен проф. Бохуслав Хавранек: "Всеки бохемист трябва да е най-напред българист", също повлияват за решението й да продължи да се занимава с българската литература, за чийто "златен период" тя смята 20-те години на XX век.
Първото й посещение в България е през 50-те като студентка. Тогава не остава с кой знае какви впечатления - току-що омъжена, тя била на море със съпруга си и колеги, така че не усетила почти нищо от страната и хората.
При следващите си, вече служебни, пътувания се запознава с проф. Петър Динеков, Елка Константинова, Надя Измирлиева (сестрата на Христо Смирненски).
Чешката българистка не е от хората, които премълчават несправедливостите, и това определено й е създавало проблеми в годините преди 1989 г.
Тя твърди, че да остане на работа в Славянския институт в Прага й е помогнал проф. Динеков, който настоял, че тя е добър специалист и че желанието на БАН е да работи с позната личност като нея.
През 1976 г. Хронкова се захваща със съставянето на първия Речник на българските писатели. По това време такъв нямало дори и в България. Тя и колегите й срещнали доста трудности.
Речникът бил обявен за ревизионистки и трябвало да бъде одобрен от ЦК на БКП.
Оттам изпратили списък с около 25 препоръки, сред които имало указание да бъдат извадени текстовете на Георги Марков, както и "Люти чушки" на Радой Ралин.
Сборникът излиза през 1978 г. не без помощта на Тончо Жечев, който написал предговора към него. Включени са 714 автори с кратка биография и библиография.
"Минавахме през иглени уши. Трудно е да се разкаже - казва Хронкова и допълва: Но имахме хора, които си даваха и двете ръце. "
Благодарение на такива личности специалността Българска филология в Карловия университет продължава да съществува, но става все по-трудно, отбелязва Хронкова, която е нещатен преподавател там.
"Трябваше да се устоява честта на българската култура - казва още тя. - Правихме нещо за България."
През август 2000 г. Дана Хронкова е отличена с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" (първа степен) заради извънредно големи заслуги за популяризирането на българската култура и литература в Чехия.
Според преподаватели по специалността обаче българските институции не помагат особено за популяризирането на родната култура и литература в Чехия.
Според Хронкова навремето Българският културен център е бил много силен и е помагал доста, но след годините на промяна бюджетът им бил съкратен. Говорело се, че може да го закрият.
Ентусиазмът на хората в катедрата обаче не е прекършен. От три години като лектор там работи и доцентката от Пловдивския университет Петя Бъркалова.
Тя е очарована от желанието на чешките студенти да изучават историята и културата на страната ни.
"Все още ни намират за екзотични - смята тя и допълва: Ужасно искат да пътуват, но Западът им се струва еднообразен."
