Анастасия Головина (1850-1933) е лекар и общественик. Родена е в град Кишинев в семейството на българи.
Завършва френски колеж в родния си град, а след това започва да работи като стенографка, за да може да се издържа, тъй като баща ѝ умира.
Събира пари и заминава за Цюрих да учи медицина. Там участва в движение на руски студенти-революционери, заради което е принудена да напусне и продължава образованието си в Париж до 1879 г.
През същата година пристига в България, където се запознава и омъжва за Александър Головин.
В България тя работи като лекар-ординатор в Софийската първоразрядна болница и като училищен лекар в Девическата гимназия.
Заедно със съпруга си се включва дейно в обществено-политическия живот на Княжество България. През 1882-1883 г. е помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на княз Александър I, а след закриването му работи в Канцеларията на държавния глава.
След абдикацията на княза семейство Головини напуска България. За кратко живеят в Цюрих, където Анастасия специализира в Университетската клиника.
В България се завръщат през 1887 г. и се установяват във Варна. Анастасия Головина работи в болниците на Варна, Пловдив и Ловеч.
Тя е един от основоположниците на психиатрията в България. Вече пенсионирана, продължава да практикува професията си в частна практика.
Автор е на многобройни научи и научнопопулярни статии в областта на медицината, публикувани в български и чуждестранни издания. Интересува се от теми като условията и начина на живот за възникване на душевни болести, описва болести като идиотия, налудност за величие, социална деменция и други. Нейни са нововъведенията в България, свързани с аутопсията на починалите за уточняване и потвърждаване на причината за смъртта.
Наред с научните си интереси, тя развива широка обществена и благотворителна дейност. Член е на Варненското археологическо дружество.
През 1915 г. се включва в женското благотворително дружество "Милосърдие". Като член на неговото настоятелство и председател дава своя принос за откриване на приют за възрастни хора и поддръжка на сиропиталището във Варна. Основател и председател на клона на Съюза за закрила на децата в града.
За заслуги към делото на БЧК през 1922 г. е наградена с почетния знак на дружеството. Умира през 1933 г. във Варна.
През 1919 г. Анастасия Головина прави дарение в памет на своя съпруг. Александър Фл. Головин е държавен чиновник и обществен деец, родом от Новгородска губерния, Русия.
Идва в България като един от помощниците на руския императорски комисар Александър Дондуков - Корсаков.
Пръв директор на пощите и телеграфите в България. Приближен е на княз Александър I, поради което оглавява бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Умира във Варна през 1904 г.
Дарението в негова памет е предназначено за подпомагане на бедни, но способни ученици от Варненската мъжка гимназия "Фердинанд I". Фондът се управлява от учителския състав на гимназията и е включен в обединения фонд "Завещатели и дарители", има изработен правилник за функционирането му.
До 1940 г. фондът ежегодно отпуска помощи на бедни възпитаници. Закрит е през 1948 г., като активите му са включени в държавния бюджет.
Дейността на Анастасия и Александър Головини е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
