България, Испания, Португалия, Италия и Гърция ще са най-засегнатите от глобалното затопляне страни в Европейския съюз, показвадоклад на Европейската комисия.
Негативно влияние от климатичните промени ще има във всички сектори, като заради сушата земеделската продукция ще намалее с до 25%, а приходите от туризъм може да спаднат до 5 млрд. евро годишно.
Ако не бъде овладяно, затоплянето може да коства до 65 млрд. евро от икономическото богатство на ЕС, най-вече в южните страни, сочи проучването.
"Ако прогнозирания
за 2080 г. климат стане реалност днес, ЕС
ще бъде изправен пред годишни
загуби в
размер на 20 до 65 млрд. евро
от БВП в зависимост от увеличаването на температурата в Европа (между 2,5°C и 5,4°C)", предупреждава докладът.
Той взима предвид четири изключително чувствителни за климатичните промени области - земеделието, наводненията, дължащи се на проливни валежи, крайбрежните системи и туризма и разглежда различни сценарии за увеличение на температурата (от 2,5°C до 5,4°C) и нарастване на нивото на моретата (от 48 до 88 см) в Европа до 2080 г.
Най-пострадали ще са Южна и Централна Европа
За разлика от тях северните страни парадоксално могат да извлекат полза.
Северна Европа
ще бъде единствената, която ще има
полза
от климатичните промени
в икономически план и в анализираните области, с постигане на чисти печалби благодарение на засилването на туристическата дейност, подчертава докладът.
Дания, Швеция, Финландия, Естония, Литва и Латвия ще са единствените страни от ЕС, които ще имат печалба при всички сценарии, достигаща 0,5%-0,7% годишно, главно благодарение на силното положително влияние върху земеделието, по-малко щети от наводнения и по-високи приходи в сектора на туризма, се казва в документа.
Цялостната цена
на затоплянето
на планетата обаче може да се окаже доста по-висока, предупреждават авторите, защото изследването не взима предвид неикономическото влияние в области като биоразнообразието, екосистемите и природните бедствия.
Наводненията, дължащи се на проливни дъждове, ще засегнат между 150 хил. и 400 хил. души повече на година и ще намалят годишното благоденствие с 0,24%, главно заради щетите на сградите.
