Според привържениците на Световната конспирация (една значителна част от европейското население, особено на Изток) Европа се управлява от тайно правителство - на банкерите, масоните, аристократите и билдербергите . Европа е заговор, твърдят все повече европейци.
Според враговете на Америка, Европа се управлява от Америка. Според враговете на Русия, Европа се управлява от руския енергиен интерес, т.е. от "Газпром".
Според една малка група оптимисти, Европа се управлява от Европейската комисия.
Според доста по-голяма група реалисти - от деликатната химия на личните отношения между германския канцлер и френския президент. Когато Аденауер се разбира с Дьо Гол, Жискар д'Естен с Хелмут Шмит и Кол с Митеран, нещата вървят. Когато Саркози е прекалено буен, а Меркел - студена, нещо във връзката куца.
Има и една екстравагантна теория - Европа се управлява от Европейския парламент. Изказват я някои български политици, но само когато са в кампания за европейски избори. В останалото време дори и те не вярват в това.
И така, Европейският парламент, Европейската комисия, Франция и Германия, тайното правителство, Америка, Русия, енергийните източници... Изглежда, в очите на хората механизмът "Европа" има прекалено много копчета "пуск". Но ако кажем просто, че "Европа е сложна", нищо няма да сме казали. Затова предлагам друг подход. Нека съвсем сериозно да изследваме най-несериозното обяснение. Заговор ли е Европа?
Преди няколко години в "Панорама" тръгнахме по следите на "децата на бащите" - потомците на онези политици и държавници, които през 50-те години на ХХ век създадоха проекта за днешния Европейски съюз.
Така можах да се вгледам по-внимателно в биографиите им. Нищо че техните имена носят семинари, университети, катедри и сгради в Брюксел - днес знаем малко за германеца Конрад Аденауер, лотарингския французин Робер Шуман, французина от Коняк Жан Моне, италианеца Алчиде де Гаспери, белгиеца Пол-Анри Спаак, австриеца граф Куденхове-Калерги.
Какво обединява тези хора? Да кажем само, че са антифашисти и пацифисти, не стига, макар че може би това е най-важното. Те не участваха във Втората световна война и затова имаха моралната легитимност да поискат Обединена Европа, в която народите никога повече няма да воюват помежду си.
Но има и други общи неща - всички те бяха католици, родени в погранични райони (с изключение на Моне), и германоезични консерватори (с изключение на Спаак).
Аденауер е от Кьолн, Шуман - от Лотарингия, Де Гаспери - от Тирол, а всеки белгиец и австриец по принцип се ражда близко до някоя граница. Израснали в места, където съседът не е далечен и страшен; закърмени с универсалния дух на църквата - единствения обединителен фермент на държавните обединения и многоезичните империи в миналото.
Дали са си представяли Обединена Европа като Свещената римска империя на германската нация? Като възкръсналата империя на Хабсбургите? "Говорил съм с хора, които имат добър спомен от империята. Дори тук, на Балканите", ми каза след едно интервю Ото фон Хабсбург, наследник на австро-унгарската корона, роден като кронпринц (титла на престолонаследника в германоезичните монархии), дългогодишен евродепутат (синовете му Карл и Георг също) и активист на съюза "Паневропа".
Сетих се за тези думи, когато още един представител на хабсбургската аристокрация, принц Шварценберг, стана външен министър на Чехия - и изпълняваше тази длъжност доскоро, включително председателствайки Европейския съюз.
Тезата за католическо-аристократичния европейски заговор е любима за конспиролозите. От нея се роди и един от митовете на българския преход - че Обединена Европа "не иска православните", че тя "няма да дойде при нас" и че Берлинската стена все още съществува - и ние няма да бъдем приети отвъд нея.
Но Европейската общност не се оказа такъв заговор. Първо, тя с успех приобщи протестантите от Севера - и те станаха едни от най-ревностните є членове.
После, през 1981 г., в нея влезе първата православна държава - Гърция. Десетилетия по-късно последваха Кипър, България и Румъния.
Да, отците основатели бяха католици. Да, те бяха закърмени с воля за транснационално обединение на духовна основа, въплътена в силно религиозния възпитаник на бивш йезуитски колеж Робер Шуман.
Днес обаче - и тук идваме до същественото - европейското обединение се движи от съвсем друг заговор на съвсем други елити. Може да го наречем "заговор на просветените елити със светски дух". Още през 80-те години те дадоха на европейската идея нова дефиниция.
Коя е тя ли? Спомнете си споровете около проекта за Европейска конституция: дали в преамбюла да бъде спомената християнската вяра? Църквите и някои държави казаха "да". Но интелектуалци, политици и други държави дадоха мощен отпор, наложиха се и показаха, че духът, който ръководи европейското обединение днес, вече не е затворен в католическа общност от посветени.
И когато европейските елити почти единодушно застанаха срещу Америка на Буш, нещата се проясниха още повече. Тези елити се скараха с Америка заради Иракската война, но и защото категорично отхвърляха неоконсервативната идеология.
Европейските интелектуални кръгове бяха ужасени, че влиятелни групи в САЩ оспорват Дарвин и прегръщат "интелигентния дизайн", телевизионните проповедници и политическата злоупотреба с религията.
САЩ и Европа, "твърдата" и "меката" сила; Рим и Елада; Марс и Венера - това бяха метафорите, с които европейските светски интелектуалци се противопоставиха на неоконсерваторите.
В прочутата подписка "31 май" от 2003 г. те подкрепиха една още по-обединена Европа. Там ще видите имената им: Юрген Хабермас, Жак Дерида, Умберто Еко, Фернандо Саватер.
Фактът, че сред тях няма нито един източноевропеец, не може да скрие другия факт - източноевропейската интелигенция беше с тях. А критиката на Иван Кръстев, че "антиамериканизмът не може да бъде общият език, на който говори Европа", не променя обстоятелството, че именно антиамериканизмът мобилизира Европа да търси себе си в първото десетилетие на XXI век.
Затова важен тест за западноевропейската интелигенция ще бъде "Обама манията": конструира ли тя европейското обединение като антипод на Америка, или просто е мразила Буш.
Но да се върнем при заговора на просветените. Какво иска той? Най-просто казано, да изгради Обединена Европа възможно най-бързо, преди избирателите да са се усетили.
"Европейските нации трябва да бъдат водени към супердържава, без техните народи да разберат какво става. Това трябва да бъде постигнато чрез последователни стъпки, всяка от тях маскирана, все едно има икономическа цел, но които накрая безвъзвратно да доведат до (европейска) федерация". Така още навремето евроскептичният британски консерватор Адриан Хилтън преразказва намеренията на Жан Моне.
Казват, че Моне наистина говорел такива работи. Днес лесно ще подушим това недоверие сред брюкселските еврократи и еврооптимисти: когато ирландци, датчани, холандци или французи кажат "не" на някой референдум, просветените елити веднага започват разговора за непросветения народ.
В крайна сметка избирателите се поправят и следващия път гласуват "правилно". И какво излиза? Обединена Европа е заговор на най-добрите сред нас - и въпреки това мърморим. Знаем, че само просветените малцинства водят напред народите и държавите - и пак сме недоволни.
Иска ни се европейският проект да бъде приет от избирателите с консенсус, че дори да му ръкопляскат - а това е утопия. Заговорът може да е единствената възможност за прогрес - но не го приемаме. Заговорниците уж действат зад гърба на избирателите - и пак искат тяхното съгласие.
Хем искаме Обединена Европа, хем не сме готови за битки и жертви заради нея. "Ние", имам предвид стотиците милиони европейци, възприемаме Обединена Европа объркано и противоречиво, топло и студено, някак сложно - по брюкселски. А дали изречението, че Европа е сложна, не е баналност, а единствената възможна истина? И дали не е прав Кисинджър?
Може би това, че ни водят просветените елити, означава, че не ни води никой. Защото те - постмодерните интелектуалци и политици - могат чудесно да оспорят всичко, дори Бог. Но не могат и не искат да водят и въодушевяват. Разчитат, че с евро в ръка и с отворени граници пред погледа всички ще станем еврооптимисти от само себе си.
Да, но човекът е сложно нещо. "Направени сме ний от сънища", казва Шекспир. И искаме вяра, мечта, нов сън.
Европа като вяра за неверници и мечта за прагматици. Европа като заговор, който заговорниците искат да разкажат на всички. Обединена Европа като чудо, което се учудва на собственото си съществуване.
* "Билдерберг" е елитен неформален клуб, който събира ежегодно на специална конференция около 130 гости с особено влияние в политическите, бизнес и банковите кръгове
