П равителството на България трябва сериозно да затегне режима си срещу прането на пари, се казва в частта, посветена на България на годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за стратегията за международен контрол над наркотиците.
В документа се прави преглед на състоянието на нещата страна по страна. Втората част от текста, посветен на България, се отнася за прането на пари и на финансовите престъпления.
България не е смятана за важен регионален финансов център, нито за офшорен финансов център, но е важна поради географското си положение, добре развития си финансов сектор на фона на другите балкански страни, сравнително слабия контрол, търпимостта на правителството й към корупцията и недостатъчно строгото прилагане на законите за борба с прането на пари, се казва в доклада за положението през 2008 г.
България е голям транзитен пункт в трафика на наркотици и хора за Западна Европа и това води до пране пари в страната, констатира докладът.
Сериозен проблем продължават да бъдат измамите чрез банкомати и кредитни карти, преобладават данъчните измами.
Проблем продължава да е и контрабандата, за която се твърди, че се поддържа от корумпирани български бизнесмени и политици, се казва още в доклада.
Групировките на организираната престъпност навлизат в законния бизнес, поради което е трудно да се определи произходът на богатството им.
Туризмът и строителството, които дадоха основата на икономическото възстановяване през последните години, се превърнаха и в предпочитано средство за изпиране на пари от организираната престъпност, имаща съмнителни връзки с политици, смятат авторите на доклада на Държавния департамент.
В него се изтъква, че въпреки ширещата се корупция и слабото прилагане на законите срещу прането на пари България е успяла през 2008 г. да постигне известен напредък.
В доклада се обръща сериозно внимание на факта, че със създаването на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), правомощията на Дирекцията за финансово разузнаване, прехвърлена от Министерството на финансите към ДАНС, са били силно орязани.
Допълнителни съмнения в ефикасността на действията на Дирекцията за финансово разузнаване се пораждат от противоречията между Закона за мерките срещу прането на пари и закона, по силата на който е била създадена ДАНС.
България не следи систематично презграничните електронни парични транзакции, с което страната се превръща в привлекателна точка за пренасочване на пари към европейската финансова система, се посочва в доклада.
През миналата година Дирекцията за финансово разузнаване към ДАНС е регистрирала увеличение на потока от пари през България. Изтъква се и фактът, че български митничари са заловили "огромни суми в брой" скрити в тайници в автомобили.
Някои банки в България през последните три години не са съобщили за нито една транзакция, която се третира като съмнителна според Закона за мерките срещу прането на пари.
Някои по-малки банки в България, собственост на местни лица, извършват непропорционално голям обем от своята дейност в брой. Въпреки характерната за България интензивност на разплащанията в брой, обемът на паричните транзакции в страната е непропорционално голям в сравнение, с нормалните и обичайни практики, посочват авторите на доклада.
Като цяло контролът върху небанковите финансови институции е слаб, като някои от тези институции се занимават и банкови операции поради липсата на регулаторен контрол.
Има анекдотични случаи, в които статутът на благотворителна организация или организация с нестопанска цел се използва за прикриване на пране на пари, се казва в доклада.
