Л ибийският външен министър Абдел Рахман Мохамед Шалкам заяви в Триполи, че ЕС и Франция са направили вноски за Фонда за подпомагане на семействата на либийските деца, заразени със СПИН, съобщава Франс прес.
"Всички внесоха пари във фонда, включително ЕС и Франция. Те покриха сумите, предоставени на семействата, дори повече", каза той.
По-рано френският президент Никола Саркози потвърди, че във сряда заминава на посещение в джамахирията, но бе категоричен, че никой не плащал нещо на Либия, за да постигнат освобождаването на българските медици.
Мога да потвърдя просто, че нито Европа, нито Франция са дали и най-малката финансова помощ на Либия, каза той на пресконференция в Париж в отговор на въпрос какви условия е поставило либийското правителство за освобождаването на медиците.
"Дали Франция е дала и едно евро? Отговорът е не. Дали Европа е дала и едно евро в рамките на преговорите извън споразумението, което беше сключено - отговорът е не", обяви категорично Саркози.
Френският президент приветства посредничеството и хуманитарната намеса на Катар.
Зам.-председателят на българския парламент Юнал Лютфи заяви пред БНР, че ролята на емира на Катар в усилията за освобождаване на българските медици е била посредническа, тъй като той се ползва с доверието едновременно и на ЕС, и на арабските държави.
"Емирът на Катар се ползва с авторитет и доверие и пред ЕС, и пред своите събратя - ръководителите на арабските държави. Неговата роля беше по-скоро посредническа - да убеди Кадафи, че освобождаването на българките ще бъде от полза на Либия, на самия Кадафи и на целия арабски свят", заяви още Лютфи.
Роднините на медицинските сестри трябва да потърсят персонална отговорност за осемте години затвори от политици в правителството от 1999 г. (когато на власт е кабинета на Иван Костов - б.ред.), а не просто да търсят отговорност от българската държава, каза още Лютфи пред БНР.
Медиците и д-р Ашраф не са подписвали документ, с който се отказват да търсят отговорност от българската държава за престоя им в либийските затвори; подписали са единствено искане за помилване и документ, с който се отказват от претенции спрямо джамахирията, обясни пред Националното радио посланикът ни в Триполи Александър Олшевски.
Той добави, че това е била единствената възможност на медиците за трансфера им в България.
Успоредно с това, защитавайки интереса на медиците, ние им предложихме и те подписаха съвсем кратка декларация, в която се казва, че молбата им за помилване в никакъв случай не означава признание за вина, каза още Олшевски.
Той подчерта, че освобождаването е станало възможно благодарение на продължителни дипломатически преговори и след личното разрешение на либийския лидер Муамар Кадафи.
След няколко дни медиците ще бъдат разпитани по производството, което се води в България срещу либийските им мъчители, каза главният прокурор Борис Велчев пред журналисти на летище "София" след завръщането на медиците ни от Либия.
Велчев коментира, че не е очаквал толкова бързо да се завърнат в България.
Онова, което беше изпратено от либийската страна в общи линии задоволява изискванията, които имаме към трансфера, отбеляза главният прокурор.
На въпрос дали е възможно сега Либия да има правни претенции както към страната ни, така и към медиците, Велчев бе категоричен: "Нито към медиците, нито към българската държава Либия може да има каквито и да било претенции."
В отговор на въпрос дали може да се търсят социални помощи или компенсации за медиците, финансовият министър Пламен Орешарски посочи, че е възможно.
Министърът каза, че правителството няколко пъти вече е отпускало такива помощи. Той допълни, че този въпрос ще бъде обсъден от правителството.
