А ко изборите за Европейския парламент бяха на 15 май, то Коалиция за България би събрала 20,5% от гласовете на избирателите. Веднага след тях със 17,1% пък се нарежда ГЕРБ.
Своето място в Брюксел биха намерили още „България без цензура” с 9,8%, като партията на Николай Бареков изпреварва ДПС, които биха имали 7,3%.
Това показват данните от национално представително изследване на агенция „Медиана”, проведено в периода 8 – 13 май сред 1014 души.
Според проучването възможност да изпратят европейски депутати имат още Реформаторския блок с 4,3%, НФСБ с 3,6% и „Атака” с 3,5%. Без никакви шансове за свои представители в европарламента е АБВ на президента Георги Първанов с 2,9%.
Своето нежелание да гласуват в предстоящите избори заявяват 29,1 процента от анкетираните.
Към момента БСП води с около 3% пред основния си опонент ГЕРБ,
като причината за това е не толкова нарастване при левицата, колкото спад при ГЕРБ, посочи социологът Кольо Колев. Фактор за спада на ГЕРБ е и навлизането на „България без цензура” на политическата сцена. Според „Медиана” Николай Бареков е привлякъл около 14% от гласоподавателите на ГЕРБ от последните парламентарни избори.
Данните показват интересен феномен -
с наближаване на изборите намалява и готовността, и желанието да се участва в тях.
Една от причините за това е липсата на желана вътрешнополитическа алтернатива. Критичността към сегашното управление е висока, но връщането на ГЕРБ е неприемливо за преобладаващата част от избирателите, смята Колев.
Социологът очаква изборна активност, сравнима с тази от 2009 година – между 2,5 – 2,6 млн. избиратели
или около 43% от реално наличните избиратели. Подобно относително ниска избирателна активност дава шанс на по-малките партии с твърд електорат, като очакваната изборна бариера за тези избори е 150 – 160 хил. гласа.
Според данните от изследването събитията в Украйна също дават отражение върху активността и рейтинга на политиците, като преобладаващата част от избирателите не споделят доминиращата позиция на ЕС и САЩ за ролята на Русия в събития в Украйна. Политическият елит в страната до голяма степен влиза в конфронтация с преобладаващото обществено мнение, което отрича Русия като инициатор и "виновник" и дестабилизатор на региона, обясни Колев.
По отношение на рейтинга на политиците Колев посочи, че той остава нисък и продължава да пада.
Президентът Росен Плевнелиев се радва едва на 24% одобрение, като отбелязва спад от 9%. С най-висок рейтинг е Георги Първанов - 38%, но той също губи 7% спрямо месец април. Най-голямата пък е загубата на доверие към Йорданка Фандъкова, която губи цели 13% от одобрението си и се радва на 35% положителна нагласа.
