Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. Това спъва стопанското развитие на страната и сериозно ограничава нейните международни отношения.
Главно бреме за България според Берлинския договор е прехвърлянето върху българската държава на особения "режим на капитулациите". Той бил създаден в Турция през 1535 г. и гласял, че всички улеснения за чужденци и чужди инвестиции, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, потвърдени от Турция, са задължителни и за българската територия.
Заради това, че е васално княжество България била третирана като второкласна страна, в чиито вътрешни работи по всяко време е можела да се извършва намеса.
България нямала право на самостоятелни дипломатически представителства в чужбина, а чуждестранните представители в София имали статут на агенти, а не на посланици.
Правителството нямало право да сключва договори, заеми и конвенции без да потърси посредничеството на турското правителство. Васалитета означавал и голям данък, който се плащал на турската империя.
Години наред след 1878 г. всички усилия на българската държава имали за цел обезсилване или ограничаване на този режим. Идеи, проекти, слухове, но и надежди за провъзгласяване на българската независимост се носели из европейските политически среди още след Съединението през 1885 г.
Княз Фердинанд, правителствата, цялото общество очаквали благоприятна политическа обстановка. Същинската подготовка започнала след 1903 г.
След Младотурския преврат в Истанбул през юли 1908 г. и очертаващата се нестабилност и изолация на новия турски режим князът и българската дипломация предприели предпазливи сондажи, за да проверят каква би била реакцията от провъзгласяване на независимостта в Санкт Петербург, Лондон, Париж и Берлин.
Изяснило се, че има условия и е възможно политиката на статуквото на Балканите, поддържана от Австро-Унгария и Русия, да претърпи благоприятни за България промени.
По онова време вниманието на Великите сили било насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готвела да анексира Босна и Херцеговина.
Немци и австрийци, които работели по обслужването на жп линията Одрин-Белово обявили стачка. Правителството на министър-председателя Александър Малинов използвало момента и обявило, че конфискува жп-линията в полза на българската държава.
На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици", издигната в старата българска столица Велико Търново от цар Иван Асен II, княз Фердинанд прочита пред министрите Манифеста за обявяването на Независимостта.
Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава - акт, който символизира продължение на Второто българско царство.
След това министър-председателят Малинов прочита манифеста на историческия хълм Царевец пред хиляди хора. На 15 октомври Манифестът е обявен и в Народното събрание в София.
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация, но същевременно декларира готовност за мирно уреждане.
Берлинският договор е нарушен два пъти - и от София, и от Виена, но никой в Европа в този момент не е готов за война и усилията се насочват към дипломатическо уреждане на напрежението и признаване на българската независимост.
Събитието е последвано от предвидената реакция в Цариград и Европа. България е заплашена с търговска война, митнически затруднения, икономически санкции и дори с въоръжена агресия.
В първия момент, когато научава новината, руският император Николой II изпада в ярост и обявява извършеното от княз Фердинанд за "акт на маниак".
Но по-късно руската дипломация демонстрира добронамереност и благоразположение. С решаващата помощ на руското правителство са уредени политическите и финансовите проблеми с Турция и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, князът вече се титулува цар. Впрочем, красивата изящна царска корона на Фердинанд била изработена в Мюнхен цял месец преди декларацията във Велико Търново...
Манифест на Княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България:
По волята на незабвения Цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, некогаж тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на О' Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.Фактически независима, държавата ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!
