- Какъв знак за българите в чужбина е издигането на Божидар Димитров за техен ресорен министър без портфейл?
- За
съжаление, тази история има доста дълга предистория. Оказва се, че в
държавата има някакъв колективен кадровик, който избира за този пост
предимно хора, свързани с бившата Държавна сигурност.
Вера Мутафчиева и Георги
Данаилов, които преди това ръководеха Комитета за българите в чужбина,
бяха обявени като хора с доста солидно агентурно минало точно в тази
тематична насока - работа с българите в чужбина.
По същия начин бе
посочен литераторът Георги Василев, който зае централно място в този
комитет. Той също има дългогодишна специализация по линия на ДС за
контакти с българи в чужбина.
В случая с Божидар Димитров тази
номинация не ме изненадва. Тя е логична за нашата демократична практика
в последните 15-18 години.
В условия на социалистическа
България хората, пътуващи на Запад, в голямата си част бяха вербувани.
Самото пътуване много често означаваше такъв тип ангажимент. Казвам го
като човек, който до 1989 г. дори не си е мислел за пътуване.
Освен
това контактите с българите в чужбина бяха променени. Преди `80-а за
тях се мислеше като врагове, а след това като за хора, които трябва да
бъдат привличани на страната социалистическа България.
Имаше промяна на
парадигмата. Тя не бе приета особено от старите емигранти. Те с
основание преценяваха тези опити на българската държава като форма на
спекулация, като опит режимът да се представи по-благоприятно.
- Каква би била целта на този "колективен кадровик", щом вече имаме традиция?
- Не
знам кой е кадровикът. Дали е президентът, дали някой от
президентството, дали е при президентството. Там сякаш се навъртат
групи от бивши ченгета, които веднага са склонни да посочат такива люде
като специалисти по контактите с българите в чужбина. Нашата
демократична практика не успя да изучи това.
Някой сякаш казва,
че агентите на ДС в тази тематична насока имат най-добрата
специализация. Този "някой" се оказва винаги чут. И то бива винаги чут
при различни правителства.
- Как би бил приет Божидар Димитров в съседни държави и особено в Македония, където той е фигура, разглеждана по по-особен начин?
- Аз
лично не бих се съобразявал с позицията на хората в Македония. Като
историк аз също имам множество текстове по "македонския въпрос", които
не се приемат в Македония. Не мисля, че нашите македонски съседи са
меродавни в оценката си за един или друг български историк.
Естествено,
че Божидар Димитров понякога ескалира своите историографски виждания
най-вече в посока на Македония. Това обаче си е негово право и негова
преценка.
- Има ли нужда от такъв министерски пост без портфейл?
- Мисля,
че има нужда от такава структура. Дали ще е комитет за българите в
чужбина или министерство е въпрос на управленско виждане. При днешната
огромна българска емиграция - вероятно около 1/7 от българските граждани
работят извън пределите на страната - структурата е важна.
Трудно мога
да преценя дали министър без портфейл е най-добрата формула. Не е ясно
какво означава министър без портфейл. Ще има ли кой да работи за него?
- Как
вие разчитате досегашната политика на ГЕРБ. В единия случай се гласуват
лустрационни текстове по отношение на Народното събрание, а след това
се излъчват министри с принадлежност към ДС?
- Аз много
разчитам, че тези прекрасни лустрационни текстове ще бъдат разширени. В
България трябва да има лустрация на всички равнища. Това, което се
случи в сряда в Народното събрание, е само един малък жест в тази
посока.
Много разчитам, че компромисът, който се прави с Божидар
Димитров, ще бъде единичен. Надявам се новите управляващи в лицето на
ГЕРБ да бъдат последователни в своя отказ да бъдат ползвани за
управленски нужди хора, свързани по този толкова ясен начин с Държавна
сигурност.
Източник:
БГНЕС/Антон Станков
