Ч асове преди старта на втория сезон на „Фермер търси жена” – тази вечер, от 21.30 ч. по Нова, водещата на формата Диди Тодорова разкрива какви са петимата фермери и как изглеждат дамите, които ще се борят за тяхното внимание. Нужна ли е специална подготовка, за да бъдеш фермерска половинка, и какво можем да научим от живота в малкия град и отношенията между хората в него, са част от въпросите, на които отговори Диди. .
- Диди, ясни ли са вече петимата кандидати, получили най-много писма и можеш ли да ни разкажеш малко повече за тях?
- Фермерите, които са събрали най-много писма и които ще продължат напред в предаването, ще видим в първия епизод, тази вечер от 21.30 ч. по Нова. Момчетата са много интересни и много различни като типажи и характери. Един от тях, например, ще оценява дамите първо по външния вид, докато друг ще им задава изключително сериозни въпроси и ще се опита да разбере колко искрени и сериозни са дамите. Колкото и да са различни обаче, всеки един от тях определено заслужава своето женско внимание.
- Какво, според теб, ги е накарало да търсят своята половинка чрез телевизионен формат като "Фермер търси жена"?
- Причините са ясни – докато работиш на полето и се бориш да изкараш реколтата, няма как да срещнеш своята половинка. Аз го видях с очите си. Покрай снимките на предаването, видях какво е да живееш на село, отделен от шума на големия град и далече от честите срещи с хора. Както казва единият от фермерите „На полето няма жени”.
Други от нашите герои са претърпели тежки раздели и разочарования от предишни връзки и са изгубили вяра, че ще успеят да срещнат правилния човек. Затова и решават да се запишат в предаването. Изисква се много смелост да решиш да търсиш любовта по този начин, затова аз искрено им се възхищавам.
- А какви са дамите, които ще се борят за техните сърца?
- Тук разнообразието също е много голямо. Има дами, които предпочитат да са обгрижвани и глезени. Някои дори признават, че не обичат селския труд. Други са изключително уверени в себе си, сигурни са, че никой мъж не би им отказал и че нямат конкуренция. Има разбира се и участнички, които са по-скромни и притеснителни. Свикнали са да се грижат за семейство, преживели са тежки моменти покрай предишните си връзки и сега отново намират смелост да потърсят правилния човек. Това е и едно от най-интересните неща в предаването – разнообразието от характери както сред жените, така и сред мъжете.
- Мислиш ли, че жена, избрала да живее във ферма на село трябва да има някаква специална подготовка?
- Според мен не е въпрос на подготовка, а въпрос на нагласа. Смятам, че жената, която иска да живее на село, трябва наистина да го чувства в сърцето си. Дори да се научи как се дои коза, това не е гаранция, че ще й хареса и ще остане. Фермерство не е професия, а начин на живот.
- Още тази вечер ли ще бъде първата среща на петимата фермери с избраните дами и какво да очакват зрителите от новия формат?
- Да. Тази вечер в 21.30, веднага след VIP Brother, зрителите първо ще разберат кои са петимата фермери, които са получили най-много писма. Ще ги видим как четат писмата и как избират дамите, с които да се срещнат на живо. Ще станем свидетели на първата им среща лице в лице, която ще бъде под формата на т.нар. speed dating.
По-интересното обаче е, че още в първия епизод ще се разкрият част от характерите, ще се заформи конкуренцията, очевидната химия между някои от дамите и техните фермери. Още довечера ще видим и първи признаци на едно сериозно привличане.
- Ти премина над 3 хил. километра из България преди началото на "Фермер търси жена", какво беше най-интересно за теб в многобройните ти срещи?
- Покрай снимките имахме много приятни моменти. Срещнахме се с много сърдечни и естествени хора. Комуникацията тук е на съвсем друго ниво, няма нужда от преструвки и пози. В малките градове и села отношенията са много по-топли и истински. Интересно за мен беше да науча и някои различни рецепти за правене на баница и свинско, например. Аз съм човек, който обожава храната и не се колебая да опитвам нови неща.
- Определяш себе си като търсач на приключения. Имаше ли приключения при последните ти пътувания?
- О, да. Загубих се из Балкана, когато трябваше да стигна до една от фермите. Стигнах до един път, който беше свлачище и се рушеше. В този момент валеше много силно дъжд, а аз бях сама както в колата, така и на пътя. Ще си призная, че малко ме хвана страх, но в крайна сметка успях да стигна без проблем.
Когато стигнах до селото, спрях да питам дали знаят къде се намира въпросната ферма. Попаднах на човек, който посрещаше гости – гостенинът му беше американец. Той настоя да ме отведе до фермата, скочи в колата и каза: "Карай след мен". А американецът си остана сам на пътя да го чака. Има много любезни хора из селата на България и дано у всички нас има желание да си помагаме повече.
