И зминаха повече от 26 години от онова лято, в което отворих вестник и прочетох обява: „Телевизионно шоу търси асистентки”. Бях на 17. Месец март. Предстоеше втората лятна ваканция, която не можех да си позволя да пропилея в нищо-правене.
Майка ми беше на работа, баща ми в болница. Още не знаехме, че му остават броени дни.
Не казах на никого, къде отивам. Намерих адреса, посочен във вестника и часове по-късно, след няколко спирки на автобуса, се озовах в офиса на Рени Цанова.
Факт, който ми стана известен, когато вече бях одобрена за момиче на късмета в „Супершоу Невада”. Преди около година, срещнах тогавашния ни продуцент, сега предприемач – Димитър Станчев.
През всички тези години, след като отдавна вече се бях превърнала в жена с късмет, винаги сме се срещали случайно. Тази последна наша среща беше различна. След множеството часове на упорита работа, строга дисциплина и тук-таме някоя санкция, не очаквах, че погледът му ще грее, като ме види.
Въпреки това, забързаният му вид показваше, че ще ме поздрави дискретно и ще продължи по неговите си задачи.
Грешах!
Седна до мен, погледна ме и след кратка пауза каза: „Ти си едно от постиженията ми, с които най-много се гордея. Ти заслужаваш само и единствено най-доброто!”
Опитах се да се сетя, кога за последен път съм чула подобно изказване от собствените си родители. Това е и една от причините, поради които не пестя похвалите и истинските приливи на гордост от постиженията на собствената ми дъщеря!
Тази неочаквана среща и твърдото ми решение да подкрепям дъщеря си, са два от кратките отговори на въпроса „Какво ме вдъхновява?”
За тези толкова много години съм имала стотици вдъхновяващи срещи, истории, победи и трудности!
В съзнанието ми светла диря остави и срещата с директора на училище „Кирил и Методий” в Сатовча. Часове наред пътувахме, а докато шофирах имах усещането, че са дни, в които със спътниците ми в колата си разказахме почти всички смешни, пиянски, войнишки и тъжни истории. Когато паркирахме край оградата на училището в крайграничното селце, сякаш бяхме пътували не с нов автомобил, а с машината на времето.
Впримченото ни в предразсъдъци съзнание веднага ни прожектира картини на съсухрени и отчаяни възрастни хора, които ще ни посрещнат с отегчение и сервилно внимание тип: „Оффффф, градските пристигнаха, дайте да се представим добре и по-бързо да си вървят обратно”.
Усмихнатият, ведър и вдъхновен млад мъж, който ни приветства бе изпълнен с жар и плам, присъщи на възрожденските учители.
Дечица на възраст от 7 до 14 години, включени в безплатната образователно-приключенска програма на наш клиент „Забавно лято, грижовна есен”, един през друг се надпреварваха да ни запознаят с учителите си и с треньорите си от Народно читалище „Бъдеще сега”.
Учителките със сълзи на очи споделяха новооткритото общуване с учениците чрез преживявания, споделяне и практика. Жените скришом и с възхищение поглеждаха към младия директор, опитвайки се в този поглед да съберат уважението и благодарността за усилията му да бъде новатор в това северозападно селце.
Завръщането към тези срещи ме изпълва със смисъл и вдъхновение. Александър Кръстев, основател на платформата AzCheta.bg, с когото ни събра същия този проект, пътува с млади автори на детска литература, за да вдъхновява учениците и да им разгръща кръгозора към книгите, тяхното създаване и обаянието на думите.
Преди броени дни ми писа с въпрос дали бих искала да прочета една определена книга. Към нея от издателството ми изпратиха още няколко книги по мой избор. Отдавна исках да прочета автобиографията на Фил Найт – създателят на Найк. Впечатляващият обем от близо 500 страници се стопи бързо пред очите ми в почивните дни, така очаквани преди края на всяка година. Вдъхновяващото повествование, силата и упорството на този човек, изградил империя върху една „шантава идея”, преминал през курс за творческо писане, за да побере хилядите изминати мили, безбройните срещи и препятствия, които е трябвало да преодолее като атлет не са просто вдъхновение.
Те са глътка въздух за всеки ден, в който всичко изглежда безнадеждно.
За мен, всеки ден, прелетял през живота ми без вдъхновение е напълно пропилян.
Благодарение на тези преживявания, на фона на стотиците истории, които бих искала да споделя, се приучих да си откривам моето мъничко вдъхновение във всяка, на пръв поглед незначителна, случка.
Мога да не спя, да не се храня, да не пия вода, да се откажа от алкохола и сладкото, но не мога да преживея и един ден без вдъхновение. Без онези малки открития, потупвания по рамото, подкрепящи жестове и срещи, погледи и усмивки, успехи и признания, които ме даряват с крилата на вярата и полета на надеждата, че дори в най-непрогледния мрак, винаги има една мъждукаща светлина, която указва пътя.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
