„Лу мечтае б а в н о,
за да й остане нещичко забавно
стара като стане.
Ако измечтае всичко през нощта,
току-виж е стара още сутринта.”
Много от нас са чели стихотворенията за Лулу, едно момиче, което непрекъснато се учи как да расте и да запази детското в себе си.
Едва ли много от нас обаче знаят, че Лулу е… баба Радост. Бабата на Петя Кокудева, авторката на книгите „Лулу. Детски стихотворения за възрастни“, „Питанки“, „Малки същества“, Лупо и „Тумба" и др.
В Международния ден на детската книга „Вдъхновените“ и Vesti.bg разговарят с писателката за нуждата да се връщаме към детството с любимите ни герои от книгите.
Да пишеш детска литература изисква специфичен талант: на умел и изкусен разказвач, който обаче освен писателските „хватки“ умее да бъде прям и искрен. В стихотворенията за Лулу, Петя Кокудева умее да съчетава именно и двете.
Как обаче се постига това – дали е въпрос на вдъхновение или натрупване с времето? „Книгата не се появи никак внезапно - писах я повече от 2 години“, споделя Петя и и разказва за баба Радост, която я е вдъхновила. „Баба ми Радост. Тя беше Лулу. Oт една страна образована, сериозна жена, от друга - майстор на маймунджилъците. Но най-важното е, че ги правеше естествено, за собствен кеф, не за да инфантилничи и да се хареса на мен, внучката й. Впрочем, същите като нея са майка и леля - нейните дъщери - явно е ген, характер.“
А определено в гена на Петя е да изживява детството и да ни помага и ние да го правим през литературата. Тя ни напомня защо е толкова важно да се връщаме към детските книги: „На мен лично са ми нужни, заради това, че героите в детските книги умеят да живеят в едно особено съзаклятничество с несгодите. Могат да гледат на бедите като на приключения, на потъванията като на гмуркания, на загубите като на пътеки за някъде другаде. Има в детската литература една изначална жизненост и жилавост пред лицето на страха и хаоса.“
За Петя в детските книги има воля за живот, която не е сладникава или „хепиендска“ – а невъзмутима.
Именно от писането за деца Петя научава, че в детските книги няма място за абстракции – там трябва непрекъснато да търсиш примери от живота около нас, за да можеш да обясниш на децата света, в който живеят.
Друг, много важен урок, който Петя научава от малчуганите е за себестойността: „В компанията на деца е почти невъзможно да се помислиш за голяма работа - винаги те прибоцква едно чувство, че не си достатъчно: забавен, увлекателен, честен, компетентен, млад! С времето човек разбира, че това чувство е ценно - то ти е предпазен щит срещу самодоволството и измързеливянето“. Накратко: авторката споделя, че писането за деца я е превъзпитало.
Какво е за Петя детската литература? „Детската литература не е за безгрижната липса на проблеми, тя е за проблемите като покана за игра.“
Писателката ни напомня какво може да ни даде детската литература: „Вяра и кураж, че мога да седна по турски върху някоя грамадна трудност и да си изям филията с лютеница“.
Книгата „Питанки“ на Петя е пълна с въпросите, които се въртят в главите на децата. Авторката често се среща с малчугани и може да чуе от тях какво най-много ги вълнува.
Кои обаче са най-трудните детски въпроси? „Лично за мен са онези, които децата обикновено не задават, но се усещат в погледа и поведението им“, казва Петя и пояснява: „На среща никое дете няма да те попита директно: “Защо нашите се развеждат?” или “Защо нямам самочувствие и се усещам по-малко от другите?”. Това са големите човешки тегоби, които ни правят сенчеста компания през целия живот, но се появяват още в детството - и за жалост тъкмо тогава сме най-уязвими от тях“
Но в срещите с децата има и момента „Еврика“, просветване, което усмихва и ни показва една неусвоена логика, обяснение, за което ние едва ли бихме се сетили, като например: „Котките спят много, защото имат повече крака от нас и се уморяват повече.”
А кои са книгите, към които Петя обича да се връща?
Когато иска да се смее с глас – „Емил от Льонеберя“, а когато иска да й е необичайно – „Сребърният герб“. Кои са другите книги за различни ситуации: "Ако искам да се утеша, че абсурдът е по-естественото състояние на живота: Карл Сандбърг. Ако искам да потренирам латералното си въображение: Тед Хюс и “Как се образува китът”, или пък Шел Силвърстийн и Рут Краус. Ако искам чудодеен, лековит език - Туве Янсон, Валери Петров, Робърт Луис Стивънсън. Мога да продължа дълго така, спрямо настроенията и моментните си търсения. Човек е такава бъркотия от нишки, толкова изменчив, че не знам как би могъл да има една или две любими книги."
Петя Кокудева обаче не се връща в детството. Защо?
„Ако детството е дом, аз съм охлюв - вместо да се връщам у дома, предпочитам да си го нося със себе си.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
