Този млад български цигулар печели награда след награда

„Преди да се научи да пише, детето рисува. Преди да се научи да говори – то пее“.

Така започва разговора ни с Георги Зайранов, който е баща на две наистина необикновени момчета  -Мартин и Александър.

Той си спомня преход в планината, когато Мартин е на около 4 годишен. Тогава семейството трябва да премине през участък, осеян с коприва, която може да опари малкото момче. Бащата го прегръща, но след като преминават рисковата зона, детето изтичва и се връща, за да я премине отново, но този път – сам.

„Какъвто е в живота, такъв е и в музиката. Екстремен.“ Това казва Георги Зайнаров за сина си, Мартин, който представя България на редица международни конкурси, а виртуозните му изпълнения на цигулка не спират да очароват света.

Как обаче се постигат успехите в музиката, при това в света на класическите музиканти, където прецизността в изпълнението е безкомпромисна, а без емоция, изпълнението е лишено от вдъхновение?

За всичко това пред Вдъхновените и Vesti.bg  разказват младият български цигулар Мартин Зайранов и баща му – Георги.

Мартин е от семейство на музиканти. Родителите, както и бабите и дядовците му се занимават с музика. За него изглежда съвсем естествено да направи именно този избор в живота, макар че родителите не били съвсем убедени, че именно Мартин и брат му – Александър ще се занимават с това.

Георги си спомня, че двете момчета са много буйни и  винаги имат някоя беля в репертоара си, с която могат да обърнат къщата с краката нагоре. Въпреки това, майката и бащата искат да им дадат музикална култура и в началото ги запознават с пианото и тромпета. Когато обаче попада в училище, Мартин вижда цигулка и инстинктът му го насочва към нея.

Тогава той едва ли предполага, че цигулката му ще печели редица награди и ще стигне до Хирошима, където ще се превърне в част от възпоменанието на толкова много невинни жертви.

Талантът на момчето обаче се проявява още на първия конкурс, на който се явява. Когато е едва на 8-годишна възраст, той получава извънредна награда на конкурса „Светослав Обретенов“. Той обаче не казва, че е по-добър от другите, а че просто много обича музиката.

Това доказват и ежедневните репетиции, които след практиката с педагози, продължават 2-3  часа с родителите. В годините и много педагози помагат на Мартин да развие таланта си - Евгения Паскова в НУИ „Добри Христов”, гр. Варна, както и професор Марио Хосен от НБУ.

„Още от самото начало цигулката ми беше интересна. Колкото повече свирех, толкова повече ми харесваше“, споделя момчето и допълва, че за него трудните произведения са като висок връх, който трябва да покори.

Мартин, освен почитател на класическата музика, е страстен любител на екстремните спортове.

„При Мартин водещ е хъсът“, разказва баща му и допълва: „Колкото е по-трудно, толкова повече се надъхва. Като свири, го правия по същия начин, по който например кара сноуборд.“

Георги обаче признава, че за него като родител един от най-вълнуващите моменти е да види как по време на изпълнение на сина му, публиката се вълнува истински, със сълзи. Както последно се е случило в родната Варна по време на концерт в Художествената галерия на града. Георги споделя още, че за един родител е много трудно да гледа детето си по време на конкурс. Преживява всичко тежко и предпочита концертите, когато наистина може да се наслади на изпълненията на сина си.

„Всеки конкурс има норми, които трябва да се спазват“, разяснява Мартин и допълва: „По време на концерт можеш да си по-освободен.“

Правилата на конкурсите обаче явно не плашат Мартин, който успява да впечатли журито неведнъж.

След като печели конкурс между студенти от университета във Виена, където той следва, Мартин е избран да бъде един от двамата инструменталисти от неговото учебно заведение, които да свирят на възпоменателната церемония в Хирошима, в почит на жертвите на атомната бомба.

Това обаче не е първото посещение на Мартин в Страната на изгряващото слънце. Преди това той е в Токио, където е финалист на международния конкурс „Евроазия”.

Мечтите на Мартин са свързани с концертиране в големите зали като „Музикферайн”, „Роял Албърт Хол“ или „Карнеги Хол“.

„Искам да се занимавам с класика, но да изградя собствен стил, да се отлича“, казва още момчето и допълва какво му е дала музиката: „Музиката ми е дала начин да изразя себе си пред публика. Когато човек е подготвен и излезе на сцената, музиката дава отвод на чувствата ти“, разказва още Мартин и допълва: „Музиката ме научи на дисциплина, че трябва да съм всеотдаен, че трябва да съм много прецизен.“

Една от най-ценните награди за Мартин е първото място от престижния конкурс "Анри Марто" в Лихтенберг, Германия, където той получава цигулката, на която свири в момента.  Тя е майсторска цигулка Джовани Паоло Маджини. (копие на цигулката на френския инструменталист и композитор Анри Марто). Скоро ще трябва да я върне, защото наградата се предоставя за срок от 3 години и признава:  „Изграждаш емоционална връзка с цигулката. За мен тя е като човек, за когото трябва да се полагат много специални грижи, така че когато излезете заедно на сцената, тя да ти помогне и да те слуша.“

Мартин е в България замалко. Той следва във Виена -  в Университета по музика и сценични изкуства, в класа по цигулка на професор Антон Сороков, който е и Първи концерт-майстор на Виенския симфоничен оркестър 

В неделя Мартин спечели втора награда на конкурса „Васко Абаджиев“. Но призът не е повод за почивка, дори напротив. За него поредната награда означава само едно – още повече работа. Очакват го два конкурса: един в Полша и след това – Германия.

Самият той не знае колко далече ще го отведе музиката. Едно обаче е сигурно. Че музиката на младия цигулар, който представя България пред света, отвежда публиката, която го слуша на място, където красотата може да те направи по-добър.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.