Д ва месеца след като бе поставена под специален надзор от Българската народна банка (БНБ) след катастрофално теглене на депозити, българската Корпоративна търговска банка (КТБ) все още е затворена. Или почти затворена. Приемат се плащания по кредити, но не могат да се теглят депозити и за това няма добра причина.
Това пише Франсис Копола в блога си в списание „Форбс“, в материал, озаглавен „Българската банкова катастрофа“ и посветен на ситуацията в българския банков сектор. (Вж. статията)
Припомня се, че неотдавна, заради затварянето си, търговската банка не е спазила срока за изплащане на задълженията по свои облигации.
Авторката изразява учудване, че това е било допуснато от централната банка при ситуацията на специален надзор.
Твърденията, че КТБ няма достатъчно активи са неправдоподобни, според Копола.
Посочва се различният подход на БНБ към КТБ и към Първа инвестиционна банка (ПИБ). И двете банки бяха подложени на масови теления, подтикнати от медиите и съобщения в социалните мрежи, но БНБ позволи тегленията от КТБ да продължат, докато накрая я затвори. Обратно, в случая с ПИБ, централната банка спешно осигури ликвидност.
Изданието отбелязва, че БНБ е игнорирала свидетелства за корупция, описвайки съмнителни практики около КТБ. Корупцията в българската банкова система обаче е ендемична, подчертава статията.
Защо двете банки бяха третирани толкова различно, пита Копола. И не само това, но действията на БНБ спрямо КТБ и преди срива ѝ не оставят впечатлението за регулатор, който знае какво прави, пише тя.
Авторката посочва, че банката е давала много високи лихви, за да привлече депозити, което винаги сочи за проблеми с ликвидността, но пък БНБ е определила КТБ за „Банка на годината“ и е пренебрегнала свидетелствата за корупция.
Според статията обаче КТБ не е по-корумпирана от ПИБ – и двете банки бяха посочени от „Уикилийкс“ сред „гнилите ябълки“ в банковата система на страната. Авторката поставя въпроса защо КТБ е била затворена, а ПИБ е оставена да работи, както и защо не се разследват другите банки, споменати от „Уикилийкс“.
Материалът описва връзки между банките, българските олигарси и институции. Бездействието на българските и европейските институции относно положението на вложителите на КТБ е позорно, подчертава авторката. При никоя друга банка в ЕС не е допускано да остане в неустановена ситуация за два месеца без решение за бъдещето ѝ и изплащане на средства на вложителите.
Проблемът (в българската ситуация) е, че гарантираните депозити не са покрити, според Копола. Не е чудно, че българските власти държат затворена КТБ, коментира тя. Ако банката бъде отворена, ще има масово теглене, което ще я тласне към фалит и може да разбие валутния борд заради необходимостта от левова и евентуално еврова ликвидност, за да се посрещне това масово теглене на пари.
Ако пък банката бъде преструктурирана, на вложителите, чиито депозити са гарантирани, ще трябва да бъде платено до 20 дни според правилата на ЕС, за което няма да има пари.
Има обаче и по-голям проблем. Това, че се позволи на банката да изпадне в неплатежоспособност по облигации, постави под въпрос доверието в българските власти, както и ангажимента на София да спазва отговорностите, произтичащи от членството в ЕС, се казва в материала.
Авторката припомня позицията на професор Стив Ханке, че валутният борд може да бъде изложен на риск, ако случаят с КТБ не се реши бързо, и се застъпва за намеса на ЕС.
