Е нергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, превръщат 2020 г. в енергиен срив от незапомнен мащаб, пише Боян Рашев.
Един ден обаче светът ще се върне към активно потребление и работа, икономиката ще започне да се възстановява, а Грета отново ще изгрее в телевизорите и социалните медии. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?
Енергийна ефективност и ограничаване на потреблението: Стандартно инвестициите в енергийна ефективност се разглеждат като безусловно добро и от тях се очаква да доведат до абсолютен спад на потреблението на енергия. Второто доказано не се случва в дългосрочен план. Всъщност, епидемията в голяма степен ги обезсмисли. Защото при слабо потребление и дългосрочно ниски цени на всички горива, те няма как да се възвърнат особено бързо. Под мотото на „зеленото възстановяване“ политиците със сигурност ще искат да видят нови проекти за енергийна ефективност, но за икономическите субекти инвестицията в нещо, което евентуално ще доведе до спестяване след десетилетие, няма да е рационално поведение, освен ако не е подарък. Припомням, че средният жител на Суб-сахарска Африка все още потребява 60 пъти по-малко енергия от средния американец, а вече има сравними желания. Надявам се, че става ясно колко много още ще расте нуждата от енергия след пандемията? Не, не очаквайте ръстът на потреблението да спре.
Слънце и вятър: Забележете, че по време на последната световна икономическа криза през 2009 г. ВЕИ от слънце и вятър са единственият енергиен източник с ръст на производството и съответно потреблението. Това е резултат от тяхната природа и преференциите, на които се радват – те произвеждат без да се интересуват дали някой има нужда от тяхната енергия, а ние сме принудени да я потребяваме и плащаме.
Фиг. 1 Изменение на глобалното потребление на първична енергия
Същото ще се случи и през 2020 г. и така делът на ВЕИ в глобалното потребление ще направи рекорд. Дали това ще понижи цената на тока обаче? Не, точно обратното – ако са вързани към мрежата, те получават надбавки върху пазарните цени, вкл. плащания, ако трябва да спрат производство. Едно е сигурно – през 2020 г. ще има срив в инвестициите във ВЕИ, а субсидирането им масово ще бъде ограничено, защото държавите ще трябва приоритетно да изправят икономиките си. В дългосрочен план изграждането на ВЕИ изисква огромни количества метали като стомана и мед и голям брой редки елементи като индий, неодим, диспросий, телур и др., а кризата ще стопира инвестициите в нови рудници. Освен това, светът вече не харесва зависимостта си от Китай, а евтините панели идват оттам. Това ще ограничи капацитета за ръст на ВЕИ. Разбира се, използването им в много райони без връзка с електропреносната мрежа ще продължи да расте по чисто пазарни механизми, но не очаквайте ВЕИ изведнъж да се превърнат във фундамент на енергийната система.
Биомаса: Въпреки, че ЕС разглежда и промотира биомсата като ВЕИ, аз предпочитам да я разглеждам отделно. Тя е горивото на бедноста и има голям дял в замърсяването на въздуха и изсичането на горите. За съжаление, тежката икономическа криза ще доведе до краткосрочен ръст на потреблението на биомаса. Той може да бъде ограничен само от политики, които стимулират използването на чисти източници за отопление като газ, ток или топлофикация, което противоречи на важни аспекти от Зелената сделка. Ами сега? Не, не очаквайте да се върнем в пещерите, но ако скоро икономиката не заработи на пълни обороти, през зимата светът ще се радва на твърде много еко-пушек.
Електричество: Потреблението на ток пострада най-малко от епидемията – хората го ползват масово и вкъщи. Цените на нефта, газа и въглищата обаче остават много ниски и това ще попречи на тока да заеме техните доминиращи позиции в транспорта, отоплението и индустрията. Електричеството ще остане да се бори с най-сложния си проблем – съхранението. Прогнозите показват, че коронавирусът рязко ще ограничи инвестициите в системи за съхранение на ток, което изобщо не помага. Другият голям въпрос тук е свързан с търговията с въглеродни квоти. Ако ЕС държи на Парижкото споразумение и Зелената сделка, цените им ще трябва отново да се вдигнат изкуствено, защото климатичните цели не са постижими без много скъпи квоти. Ако ЕС предпочита по-бързо и безболезнено излизане от кризата, ще трябва да ги остави ниски, за да не тежат на индустрията и домакинствата. В останала част от света е пределно ясно какво ще се случи – климатичните цели ще отстъпят. Какво ще се случи в Европа обаче е загадка – тук темата ще се превърне в ябълка на раздора между Изтока и Запада. Не, не очаквайте светът бързо да се електрифицира и токът навсякъде да е ниско-въглероден.
Въглища: Колкото и мръсни да изглеждат, въглищата ще се радват на растящо търсене след епидемията, особено в бързо развиващите се азиатски икономики, за които стагнацията не е опция. Въглищата са горивото на индустриалната революция, а коронавирусът не може да я спре. В Китай така или иначе се изграждат огромен брой нови централи. Ако пък западните компании наистина извадят значима част от производствата си от там, те ще отидат в Югоизточна Азия и Африка – регионите, където енергетиката тепърва се развива и където наблюдаваме бърз ръст на потреблението на въглища. Минните компании харесват това. Не, не очаквайте краят на въглищата да настъпи скоро.
Ядрена енергия: Светът, освен Европа разбира се, отбелязва бавно завръщане към ядрената енергия. За съжаление, броят на реакторите, които ще да бъдат затворени през следващите години надхвърля тези в процес на изграждане. Така че при ядрената енергия няма как да има значимо изменение преди 2030 г. След това личните ми надежди са свързани с малките модулни реактори, които имат потенциала да променят енергийния пейзаж. В тях е и шансът за ниско-въглеродно бъдеще. Не, ядрената енергия няма как да направи рязък скок след коронавируса.
Нефт: Нефтът отбеляза гигантски срив в търсенето по време на пандемията. Това свали цената му до отрицателни стойности. Подобно положение не устройва производителите, особено страните-членки на ОПЕК и Русия, чието съществуване зависи от добива и продажбата на нефт. Те имат нужда от цени около и над $40 за барел, за да вържат двата края, и от доста по-високи, за да просперират. САЩ също не искат да видят шистовата си индустрия мъртва. Затова очаквам скорошни мерки, които ще възстановят цената. Потреблението също ще започне да расте. Продажбите на електромобили на водещите пазари в Китай И САЩ бяха започнали да спадат още преди коронавируса. Той ще ги свали още по-ниско.
Фиг. 2 Продажби на електромобили в Китай
В Европа ще има ръст, но той ще е слаб и наличен само докато има субсидии. Епидемията вероятно ще се отрази силно негативно на обществения транспорт – хората ще ползват много повече личните си коли, за да запазят дистанция един от друг. Схемите за споделени автомобили и пътувания вероятно също ще пострадат. Личният автомобил ще се превърне не само в символ на свобода, но и на сигурност. Товарните превози бързо ще се възстановят след отваряне на заводите и връщането на хората в моловете. Авиацията ще пострада най-тежко – последна ще се възстанови и ще отнеме поне три години, докато потреблението на нефт там се върне на пред-епидемичните нива. Не, дори коронавирусът няма да отнеме короната на нефта – той ще си остане моторът на света още дълго време.
Природен газ: Каквото и да се случи с климатичните политики, каквито и механизми за възстановяване да изберат правителствата по света, природния газ ще продължи марша си към заемане на все по-голям дял в потреблението – едновременно в електропроизводството, транспорта, отоплението и индустрията. За разлика от нефта, потреблението и цената на газа останаха по-слабо засегнати от епидемията. Това е така, защото тойт все още малко се използва в транспорта, а в САЩ и ЕС все повече замества въглищата в производството на електричество. Природния газ е универсален, чист, изключително лесен за контролиране и удобен източник на енергия за всеки и всичко, с много малки загуби при пренос и трансформация. Благодарение на новите технологии и инвестиции в добив, втечняване и регазификация, газът вече е наличен в огромни количества и може да се транспортира подобно на нефт – не само по тръби, но и с кораби и камиони. Не, не очаквайте коронавирусът да спре възхода на природния газ – той ще се ползва все повече.
Въглеродни емисии: През 2020 г. ще преживеем най-големият годишен спад на въглеродните емисии, който историята помни. Западна Европа вероятно ще се опита да го задържи, но в условията на тежка икономическа криза не виждам как ще бъде последвана от останалия свят, вкл. Източна Европа. Не, коронавирусът няма да промени дългосрочната траектория на въглеродните емисии и те ще продължат ръста си на световно ниво поне още едно десетилетие.
Модерно е да се предсказват големи промени за света след коронавируса. Това може и да е вярно за отношението ни към заразните болести и медицината, но определено не важи за енергията. За нея епидемията ще бъде просто леко забавяне, но след това тя ще продължи по утъпкания път на ръст на потреблението и доминация на фосилните горива.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
