Е вропа нямаше да е това, което е, ако не бяха книгопечатането и Реформацията. А арабският свят нямаше да е такъв, ако султанът не беше забранил книгите. Двама учени обясняват бежанската криза по нов начин.
Паника в Алепо - 50 000 избягаха
Ужасът от войната в 23 кадъра: Алепо ПРЕДИ и СЛЕД
Пропастта между „културите на образоваността” и „културите на необразоваността” непрекъснато се увеличава - и това е най-голямата опасност за човечеството, твърдят Райнер Клингхолц и Волфганг Луц, цитирани от „Дойче веле” (Deutsche Welle)
Неграмотните и зле образованите хора имат все по-малко шансове за оцеляване в своите страни. В същото време обаче благодарение на интернет и те научават, че другаде по света няма глад и болести - и решават да бягат към по-богатите страни.
Така двамата изследователи обясняват през образованието и мигрантската вълна днес. Книгата им „Кой оцелява? Образованието решава бъдещето на човечеството”.
Образованието играе решаваща роля за възхода и за столетната хегемония на Запада. А няколко азиатски региона тъкмо с помощта на подобреното образование успяха да наваксат изоставането. Докато именно занемареното образование обяснява до голяма степен мизерията в по-голямата част от Африка и арабския свят. Това противостоене между двете култури - културата на образованието и културата на необразоваността - ще се запази и в бъдеще.
Образование за обикновените хора започва да се разпространява първо в Европа с книгопечатането и с Реформацията, която предполага, че всеки християнин трябва сам да открие пътя си към Бога, четейки свещените книги. Тъкмо така започва революцията на познанието, върху която и до ден-днешен се градят благосъстоянието и демокрацията на Запада, както и неговата доминация в световен мащаб.
А султанът в Константинопол забранява книгопечатането и тази забрана важи в продължение на 300 години в целия арабско-османски свят. Мнозина експерти смятат, че тъкмо поради това в този регион и до днес интересът към печатното слово е по-нисък. Забраната на султана е религиозно обоснована - не бива да се четат други книги, освен Коранът. Четенето и писането не са за обикновения народ, защото Аллах се е обърнал към хората с говорене, а не с писане.
Преди това, по време на Халифата в Багдад през XIV век, арабският свят жъне огромни научни успехи и превъзхожда Запада, което само доказва, че на образованието пречи не религията, а политическите и теологични сили, които я интерпретират.
За парите на ромите и за ромите и парите
Предимствата на масовото образование постепенно откриват и някои азиатски страни, които го включват в своята ценностна система. Първа стартира Япония през втората половина на XIX век, а най-впечатляващият пример е Сингапур. До началото на 50-те години на 20 век тази страна е просто блатисто огнище на малария, а днес вече се е превърнала в град-държава с по-добро образование и по-висок доход на глава от населението от Германия. В страни като Индонезия и Малайзия образованието също високо се цени - и там изоставането е по-малко, отколкото другаде в мюсюлманския свят.
Бангладеш бележи бърз икономически растеж, добре се развиват и други важни индикатори. Раждаемостта е намаляла два пъти спрямо 1980 година, средната възраст се е увеличила с цели 20 години. Защото в Бангладеш просто масирано инвестираха в основното образование, специално на момичетата. Разработена беше мащабна програма за микрокредити за жени, които по този начин получиха някаква икономическа самостоятелност.
Успоредно с това започна да възниква и научен елит - хора, които не само сглобяват компютри, но и пишат компютърни програми. В обобщение, много азиатски страни независимо от религията си стигнаха до извода, че масовият достъп до образование дава невероятни социални и икономически дивиденти.
Flipping perceptions: skating the streets of #Ethiopia http://t.co/UMxycYCYhm #Innovation #Youth #Pioneers
— BelCash Ethiopia (@BelCashEthiopia) 27 април 2015 г.
Дори някои африкански страни като Мавриций и Етиопия вече следват този пример. Икономиката на Етиопия от 2006 година насам икономиката расте с по около 10 процента годишно. Този подем се дължи както на масираните китайски инвестиции, така и на усилията, които едно иначе напълно недемократично правителство полага в областта на образованието и здравеопазването. Около Адис Абеба вече възникна същински индустриален пояс, а в самата столица жените раждат средно по 1,5 деца, което е швейцарско равнище.
През 70-те години н XX век Нигерия също започва да инвестира в образованието и това веднага забави демографския ръст - още едно доказателство, че образованието на жените е най-добрият контрацептив. После обаче политиката заряза този проект и 180-милионна Нигерия се очаква през 2050 година да достигне 400 милиона души население. Ако тази страна, която и без друго се раздира от конфликта между християнския юг и ислямския север, един ден се разпадне, днешната криза с бежанците ще ни изглежда като хубав спомен.
'Every day we pray for protection and peace' More than 2 million people in the Lake Chad region have been displaced by #BokoHaram pic.twitter.com/ovRA7fMlZk
— UN Refugee Agency (@Refugees) 25 февруари 2017 г.
За съжаление повечето страни в арабския свят и в Африка не последваха примера на Запада. Вместо да прекопират успешната му образователна стратегия, те я заклеймиха като „империализъм”, който противоречи на собствената им религия и култура. Апогея на тази съпротива достигат днес ислямистките терористични групировки. Идеолозите на Боко Харам например твърдят, че „книгите са грях” и забраняват „западното образование”. Ал Кайда, „Ислямска държава”, муджахидините в Афганистан - всички те твърдят, че образованието е „извор на безверие”.
Всъщност обаче на тях просто им трябват легиони необразовани, лесни за манипулиране хора, за да ги използват като пушечно месо за укрепване на своето господство.
