Учим за природата със SOS Планета

Ф�м �мът SOS Планета, който чрез дигитални ефекти, 3D и компютърно генерирана анимация ангажира зрителите с проблемите на планетата, включва много факти за околната среда.

Премиерата на филма е на 15 октомври.

Лентата конфронтира публиката с някои от най-тежките екологични катастрофи, пред които е изправена Земята днес.

Филмът отвежда публиката на три места с прекрасна природа чрез смесица от живи кадри и анимация и с помощта на компютърно анимирани животни,илюстрира драстично опасностите, пред които е изправен всеки един от представените региони.

Парниковият ефект

Без частичен „парников ефект” Земята би била топка лед, много подобна на Марс, с постоянни средни температури много под нулата.

Но прекаленият парников ефект ще превърне Земята в друга Венера с плътна атмосфера от въглероден двуокис и средна температура на повърхността от над 500 градуса.

Когато слънчевата енергия достига Земята, част от нея се отразява обратно в Космоса. Останалата се абсорбира от земната повърхност и генерира топлина под формата на инфрачервена енергия.

Водна пара, въглероден двуокис и други газове в атмосферата улавят по-голяма част от излъчваната инфрачервена енергия и изпълняват ролята на топло одеяло около планетата, което осигурява стабилен климат за живота на Земята.

Без земната атмосфера по-голямата част от тази топлинна енергия ще се изгуби, в резултат на което ще настъпи нов ледников период. Парниковият ефект предпазва Земята от тази климатична катастрофа.

Прекомерните емисии на въглероден двуокис в отработените газове на автомобилите и от други източници доведе до увеличаването на количеството топлинна енергия, задържана в атмосферата – тъй нареченият засилен парников ефект.

Kоличеството въглероден двуокис във въздуха нарасна с 30% през миналия век

Свръхулов на риба и океаните

Единствените големи събития, засягащи океаните, които привличат пълния медиен интерес, са разливите на петрол или изпускането на химикали в реките, които се вливат в моретата. Екологичните щети от петролните разливи и химичните замърсявания са тежки и заслужават внимание, но те заплашват в далеч по-малка степен живота в океаните от ежедневния свръхулов на риба.

Технологични постижения като сонар, радар, сателитно откриване на риба и огромни риболовни кораби с мрежи, които могат да покрият футболно игрище, промениха основите на риболова и причиниха свиване на рибната популация в цял свят.

Атлантическа сьомга, нюфаундлендска и нюингландска треска, камбала, пикша и писия вече са застрашени от изчезване. Числеността им е толкова малка, че вече не е изгодно да се ловят тези видове в голяма част от хабитатите им. Мигриращи гиганти като риба тон, риба меч, марлин и акули са застрашени от подобна съдба.

Популацията на възрастна атлантическа гигантска синьопера риба тон край източното крайбрежие на САЩ е намаляла с над 85% от 70-те години на 20 в., но понеже се продават по десетки хиляди долари за брой за суши в Азия, наскоро квотите за улов бяха увеличени.

Популацията на полово зряла атлантическа риба меч е само 20% от тази преди 15 години, а днес 90 % се лови преди да достигне полова зрялост. През 20-и в. океанският риболов се е увеличил 25-кратно.

Обезлесяване

В десетте страни с най-развита промишленост в света няма тропически гори.

Редуцирането на горите на Земята продължава от много векове. Този процес, наречен обезлесяване, включва изсичането и изгарянето на дървета в такъв мащаб, че се унищожават цели екосистеми.

Ако обезлесяването продължи с настоящите темпове, световните тропически гори ще изчезнат до 50 години, което ще причини неизвестни промени в климата на Земята и ще доведе до изчезването на повечето растителни и животински видове на планетата.

Видове животни, представени във филма

Морска костенурка

 Морската костенурка, която живее в топли води, е голямо влечуго, чиито крайници са оформени като плавници. Морските костенурки са студенокръвни животни, които регулират телесната си температура, като се придвижват към по-топли или по-студени места.

Най-често морски костенурки се срещат във водните басейни в тропичния и субтропичния пояс. За разлика от топлокръвните животни като бозайниците, костенурките не генерират топлина в телата си от усвояване на храната. Шест от седемте вида са обявени от Фондация „Дива природа” за застрашени или сериозно застрашени.

Научна класификация: Костенурките са от разред Testudines и клас Reptilia. Скритошийните костенурки са подразред Cryptodira, а страничношийните костенурки са от подразред Pleurodira.

Орангутан

Едрата безопашата червеникаво-кафява човекоподобна маймуна има груба рунтава козина и дълги силни ръце. Орангутани се срещат само в горите на Борнео и Суматра. Те прекарват по-голямата част от времето по дърветата.

С дългите си ръце с длани с форма на кука и със стъпалата се захващат за клони и лиани. Рядко слизат на земята, но когато го правят, ходят на четири крака. Популациите орангутани са намалели с над 90% през миналия век и човекоподобните маймуни са обявени официално за застрашени.

Научна класификация: Орангутанът е от семейство Pongidae. Класифицира се като Pongo pygmaeus.

Полярна мечка

Полярната мечка е най-едрото месоядно сухоземно животно на света и живее в Арктика по бреговете и на плаващи ледени късове. Единствената морска мечка е по-дълга от другите и тялото й има аеродинамична форма, пригодена за живот във водата.

Дългата козина между възглавничките на лапите предпазва краката на мечката от студа и създава сцепление на леда. Твърдата козина на предните крака и много широките предни лапи й помагат да плува.

С помощта на широките предни лапи понякога покрива дълги дистанции в леденостудените води. Видът се смята за уязвим.

Научна класификация: Полярната мечка е от семейство Ursidae в разред Carnivora. Класифицира се като Ursus maritimus.

Гибон

Гибонът е дребна човекоподобна маймуна, която живее по дърветата в югоизточна Азия. Има стройно тяло и дълги ръце, което му позволява да се люлее бързо и да скача ловко от клон на клон. Приматът е един от малкото бозайници, които могат да издържат теглото си, като висят само на ръце.

Приматите живеят в разнообразни хабитати, но са ограничени от нуждата си от топлина. Повечето примати живеят в тропическите джунгли или сухи гори, но някои живеят в сухи савани, а други са се установили в студени планински региони в Китай и Япония.

Над 110 вида примати – почти половината от всички в света, са застрашени от изчезване. Това нарежда приматите сред най-уязвимите животни на земята. Пет от деветте вида гибони се смятат за застрашени.

Научна класификация: Гибоните са от семейство Hylobatidae, а големите човекоподобни маймуни са от семейство Hominidae.

Змия

Змията е безкрако влечуго с дълго гъвкаво тяло, покрито с припокриващи се люспи. Змиите имат тънък раздвоен език, нямат ушни миди, а винаги отворените им очи са защитени от неподвижни прозрачни ципи. Има над 500 вида змии, числящи се към над 10 семейства.

Змиите се приспособяват добре и населяват хабитати, включващи от дупки в земята до върховете на дърветата и подводни дълбини от почти 150 м. Срещат се на всички континенти с изключение на Антарктида и макар че са най-изобилни в тропическите райони, много оцеляват в региони, отличаващи се с екстремно ниски температури.

Няма змии единствено в част от полярните области и на изолирани острови като Ирландия и Нова Зеландия.

Научна класификация: Змиите са от подразред Serpentes, а заедно с гущерите са в разред Squamata, клас Reptilia.

Морско конче

Морското конче, чиято глава прилича на тази на кон, е една от множеството дребни риби от едно семейство с морските игли. Има дълги цилиндрични челюсти, които напомнят хобот.

Тялото е късо с издължена опашка, покрито с множество големи правоъгълни костни пластини, с шипове и издатини по продължение на местата на свързване. В топлите и умерено топли морета са открити над 30 вида. Всички живеят близо до брега, често се развиват в застояла вода.

Научна класификация: Морските кончета са от вида Hippocampus, семейство Syngnathidae. Обикновеното морско конче се класифицира като Hippocampus hudsonius.