С лънчеви и лунни затъмнения, метеорни потоци, както и планетни „сближавания“ – това са само част от астрономическите събития през 2023 г., които се очакват с голям интерес.
Започваме 2023 г. с "посещение" на комета от епохата на неандерталците
Какво трябва да знаем за тях? И кои от тях ще могат да се наблюдават от територията на нашата страна? Отговори на тези въпроси дава Пенчо Маркишки, който е физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Какви слънчеви и лунни затъмнения ни очакват през 2023 г. и кои от тях ще могат да бъдат наблюдавани от територията на България?
През 2023 г. ще има общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а другите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат видими от България. На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава от територията на страни като Австралия, Нова Зеландия, Филипините и Индонезия. Максималната фаза на явлението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се наблюдава с най-голяма продължителност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на около 50 км. южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор.
Тук трябва да се отбележи, че при хибридните затъмнения се наблюдава преход от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдателите, намиращи се по протежение на пътя на лунната сянка. На 20 април ще се наблюдава двоен преход – от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение и после – обратно към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват тогава, когато Луната е по-далеч от наблюдателя. Тогава тя е с по-малък видим диаметър и по време на пълната фаза не успява да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава видима като ярък пръстен около Луната.
SOLAR SHOW: Much of Europe and parts of Africa and Asia saw the moon take a bite out of the sun during the second and last solar eclipse of the year. https://t.co/CKqP8oRzE0 pic.twitter.com/MbPxsl2Dy3
— ABC News (@ABC) October 26, 2022
Второто слънчево затъмнение за годината ще бъде пръстеновидно – на 14 октомври. То ще бъде видимо от територията на Северна, Централна и Южна Америка. Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90.6 процента от площта на слънчевия диск. Останалите 9.4 процента ще бъдат видими като ярък пръстен около лунния диск. Най-дълга максимална фаза, траеща 5 минути и 17 секунди, ще може да се наблюдава в Карибско море, от позиция на около 80 км. източно от бреговете на Никарагуа.
Що се отнася до лунните затъмнения, първото от тях ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване. Този тип затъмнения не са особено атрактивни, тъй като се наблюдава само леко понижение на яркостта в единия край на лунния диск около момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични фази и пълна фаза няма да се наблюдават. Около момента на максимума за наблюдател от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е видима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще достигне 0.965, т.е. по време на максималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с почти целия си диаметър.
Второто лунно затъмнение също ще бъде видимо от България и ще е последно за 2023 г. То ще е частично с малка фаза. Ще се случи в нощта на 28 срещу 29 октомври. Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато нашият естествен спътник ще бъде навлязъл с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време, Луната ще бъде видима над югоизточния хоризонт.
Кои са метеорните потоци, които се очакват с най-голям интерес?
През годината условията за наблюдение на най-активните метеорни потоци ще бъдат сравнително добри. Първият от тях е Квадрантиди – с максимум на 4 януари рано сутринта преди развиделяване. Останалите два са Персеиди – с максимум на 13 август и Геминиди – с максимум на 14 декември вечерта. Особено добри ще са условията за наблюдения на максимума на последния поток. Под „добри условия“ се разбират случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настъпва в безлунна тъмна нощ и когато т.нар. радиант на потока е по-високо над хоризонта.
The two richest, most reliable meteor showers — the Perseids and Geminids — will be free of moonlight this year. https://t.co/4Y32otyCla pic.twitter.com/KDoXvtu5GZ
— Sky & Telescope (@SkyandTelescope) December 30, 2022
Невинаги обаче подобни условия са налице. Максимумът на Персеидите през 2023 г., например, ще се случи през деня, но той е толкова продължителен, че на 13 август вечерта все още ще можем да наблюдаваме висока метеорна активност. Това което можем да направим, за да се насладим на тези явления, е да изберем място за наблюдение далеч от нощните светлини на големите градове, селища и промишлени зони. Положените усилия определено ще се възнаградят!
А какви планетни „сближавания“ ще се случат през следващите 12 месеца?
Макар че всяка година се случват видими сближавания на ярки планети, по-редки са случаите, когато те могат да се наблюдават удобно – достатъчно високо над хоризонта и на фона на тъмно небе. Във вечерните часове на 1 и 2 март ще имаме шанс да видим атрактивно сближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати те ще бъдат ясно видими над западния хоризонт. Явлението ще може да се наблюдава с невъоръжено око и по тази причина се очаква тогава да зачестят съобщенията за НЛО и други аномалии в небето! През летните и есенните нощи на 2023 г. пък ще се наблюдават удобно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано сутрин – като Зорница.
Какви други интересни астрономически явления можем да очакваме през 2023 г.?
От около средата на януари до около средата на февруари, с помощта на бинокъл или с малък телескоп ще може да се проследи небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката очаквана комета за 2023 г. – с яркост около 5 mag (видима звездна величина).Тя се очаква да бъде видима над северния хоризонт в по-тесен интервал време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава кометата ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар. Тя ще премине през перихелия си (най-близката до Слънцето точка от нейната орбита) на 12 януари 2023 г. Кометата беше открита на 2 март 2022 г. при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар в Калифорния, САЩ.
Още от автора:
Една година по-късно: Кои са най-важните постижения на космическия телескоп „Джеймс Уеб“
Ще колонизираме ли в крайна сметка Луната?
Защо тези звезди се опитват да „избягат“ от Млечния път
Забравената партия, която обяви война на масоните
Дали не се мислим за по-умни, отколкото сме?
Ето кога броят на хората по света ще достигне своя пик
Едно от най-значимите събития в човешката история: Какво знаем за него
Защо СССР и САЩ искали да взривят атомна бомба на Луната?
„Марс е населен от обезумели градинари“: Най-странните теории за извънземни
Слънцето ще изпепели и погълне Земята: Ето кога
Историческите събития, които вдъхновиха създателите на „Междузвездни войни“
Краят на света, който така и не настъпи
