Непознатата история на „Аполо 11“

Н а днешната дата преди 53 години се случва едно от най-значимите събития в човешката история – спускаемият апарат „Ийгъл“ каца на Луната.

Това става четири дни след изстрелването на „Аполо 11“ от космическия център „Кенеди“ във Флорида. На борда има трима астронавти – Едуин „Бъз“ Олдрин, Майкъл Колинс и Нийл Армстронг – човекът, който в ранните часове на 21 юли оставя първите човешки следи по повърхността на Луната, произнасяйки знаменитата фраза „Една малка крачка за човека – един огромен скок за човечеството“.

Moon landings: What was the 1969 Apollo 11 mission? https://t.co/rnvh85K923

— BBC News (World) (@BBCWorld) July 10, 2019

В следващите редове може да се запознаете с някои по-малко известни детайли, свързани с това историческо събитие:

На какво мирише лунната повърхност?

Един от най-важните въпроси, пред които били изправени учените от НАСА по време на подготовката за мисията на „Аполо 11“, е каква ще бъде повърхността, на която ще кацне „Ийгъл“? Дали тя ще е твърда или мека? Никой не можел да даде категоричен отговор. За щастие, когато апаратът достигнал Луната, повърхността се оказала твърда и кацането преминало безпроблемно. Астронавтите обаче установили нещо изненадващо – тя има специфична миризма.

Лунната пръст се оказала много лепкава. По тази причина Армстронг и Олдрин не успели да почистят добре своите костюми, след като се прибрали в модула „Ийгъл“. В резултат те усетили миризма, която по-късно сравнили с тази, носеща се във въздуха след изстрелването на фойерверки. За съжаление на учените на Земята, те така и не успели да анализират въпросния аромат. Пробите, които астронавтите донесли, били поставени в специални контейнери. Когато експертите ги отворили, лунната пръст вече нямала никаква миризма.

В разгара на Студената война

През 1961 г. американският президент Джон Кенеди заявил пред Конгреса, че през следващото десетилетие САЩ ще изпрати свой астронавт на Луната. Емблематично става следното негово изказване: „Ние решаваме да отидем до Луната или да направим нещо друго не защото е лесно, а защото е трудно“. Записи, разпространени години по-късно, разкриват, че Кенеди всъщност не се интересува особено от темата за космическите изследвания. Неговата основа цел била друга – да победи СССР.

09:32 #Apollo11 has taken off from Launch Pad 39A at Cape Kennedy, Florida #Apollo50th pic.twitter.com/kjSg8xSbSQ

— National Geographic (@NatGeo) July 16, 2019

По време на среща с представители на НАСА, състояла се през 1962 г., президентът признал, че смята изпращането на американски астронавт на Луната за важна стъпка към спечелването на Студената война. Не бива да се забравя, че само няколко месеца преди встъпването в длъжност на Кенеди, Юрий Гагарин се превърнал в първия човек, полетял в космоса. Малко след като влязъл в Белия дом, новоизбраният държавен глава обсъдил с вицепрезидента Линдън Джонсън как САЩ могат да спечелят надпреварата със Съветския съюз. Джонсън, който още през 1958 г. заявил, че контролът над космическото пространство е от огромно значение за бъдещето на света, подчертал, че победата може да бъде постигната само чрез изпращането на пилотирана мисия до Луната.

Тайната програма на СССР

САЩ далеч не били единствената страна, поставила си за цел да изпрати човек на Луната. Същото се опитали да направят и властите в СССР. За секретната програма, която трябвало да затвърди превъзходството на Съветския съюз в сферата на космическите изследвания, знаели малцина. Години по-късно, журналистът от вестник „Комсомолская правда“ Ярослав Голованов написал следното: „Първоначално всичко се извършвало в пълна секретност, за да не бъдат разкрити съветските тайни. След като САЩ изпревариха СССР и изпратиха човек на Луната, целта стана друга – провалът да бъде прикрит и никой да не разбере за него“.

Речта, която Никсън така и не произнесе

Джон Кенеди така и не успял да види как мечтата му се сбъдва и американски астронавт стъпва на Луната, тъй като бил убит през 1963 г. Честта да стане свидетел на този исторически момент и да проследи мисията на „Аполо 11“ се паднала на Ричард Никсън, който бил избран за президент на САЩ през 1968 г. Докато гледал как Армстронг и Олдрин се разхождат по лунната повърхност, неговото безпокойство достигнало своя връх. Държавният глава отлично осъзнавал, че ако нещо се обърка, той ще трябва да се нагърби с тежката задача да обясни как се е стигнало до подобен провал и до смъртта на двама астронавти.

Armstrong: "What a spectacular view!"
Collins: "God, look at that Moon! Fantastic!"

Today in 1969, #Apollo11 astronauts got their first look at the landing approach in preparation for a historic touchdown. #Apollo50th pic.twitter.com/9Sim1gbzcH

— NASA (@NASA) July 20, 2019

Съветниците на Никсън дори подготвили изявление, което президентът щял да прочете, ако се случи най-лошото. В нея се казвало следното: „В древността хората гледали към звездите и виждали своите герои в съзвездията. Днес, ние правим почти същото, но нашите герои са велики мъже от плът и кръв. Други ще ги последват и със сигурност ще намерят пътя към дома…тези мъже бяха първите и ще останат на първо място в сърцата ни“.

Освен това свещеник щял да отслужи специална литургия в памет на загиналите. Гледайки Армстронг и Олдрин, Никсън можел единствено да се надява, че няма да му се наложи да прочете въпросната реч. За щастие, така и станало. Тримата астронавти, пропътували повече от 384 000 км. до Луната, се завърнали благополучно на Земята. Това се оказало само началото на един от най-вълнуващите периоди в историята на космическите изследвания. В периода между 1969 и 1972 г., САЩ осъществили още шест подобни мисии, като общо 12 астронавти оставили следите си на Луната.

Опасност от космически болести

След завръщането си на Земята, Армстронг, Олдрин и Колинс били изолирани и поставени под карантина. Това не е особено изненадващо – все пак те били първите астронавти, посетили Луната и никой нямал представа дали не са се заразили с някаква смъртоносна болест, непозната на човечеството.

Веднага след като излезли от капсулата, с която се завърнали на нашата планета на 24 юли, тримата били прехвърлени в мобилно карантинно съоръжение. След това те били откарани до специална лаборатория на НАСА, намираща се в космическия център „Джонсън“. Астронавтите останали изолирани там в продължение на 17 дни, преди да им бъде позволено да излязат на 10 август 1969 г.

End of a history-making mission! Today in 1969, #Apollo11 started 47,000 miles from home, rapidly accelerating toward Earth. It re-entered the atmosphere & at 10,000 feet, the three main parachutes deployed. The crew had been to the Moon & safely returned: https://t.co/9xRdpSK4kl pic.twitter.com/qpQ8WGxtq8

— NASA (@NASA) July 24, 2019

Още от автора:

Защо СССР и САЩ искали да взривят атомна бомба на Луната?

„Марс е населен от обезумели градинари“: Най-странните теории за извънземни

Слънцето ще изпепели и погълне Земята: Ето кога

Историческите събития, които вдъхновиха създателите на „Междузвездни войни“

Краят на света, който така и не настъпи