122 км/ч. Това е първият официален скоростен рекорд на автомобил, задвижван от двигател с вътрешно горене. През 1902 г. това е била зашеметяваща скорост.
Само за сравнение, автомобилът на Карл Бенц, създаден едва 17 години по-рано изглежда така:
Мощността му е под 1 к.с., а скоростта – около 15 км/ч.
Едно столетие по-късно нещата стоят по доста различен начин. Светът преживя огромен технически напредък, който позволи настоящият рекорд за скорост, развита от превозно средство, движещо се по суша, да е точно 1227,986 км/ч.
Мината е границата от 760 мили/час – използват се тези мерки, тъй като рекордът е британски. Автомобилът е „Тръст Ес Ес Си“ и поставя рекорда през 1997 г.
Сега екипът е почти същият, но
целта е различна – 1000 мили/ч (1609,934 км/ч).
Новият автомобил, доколкото това е автомобил, се нарича „Блъдхаунд Ес Ес Си“.
Колата е доста неудобна, ако се гледа през призната на „нормалните“ автомобили. Дълга е над 13 метра, височината ѝ достига до три, а радиусът ѝ на завой е 120 м. Само за мащаб – колелата са ѝ 36-инчови, т.е. с диаметър от почти 1 м. Тежи малко под 8 т.
От техническа гледна точка, обаче автомобилът е изумителен.
И да, има нормален автомобилен двигател – V8 агрегат с принудително пълнене, зает от „Ягуар“.
Този двигател изобщо не може да се нарече маломощен – разполага с 550 к.с. Само че в случая служи само за задвижването на помпата за оксидиране на горивото за хибридния ракетен двигател.
Това именно е двигателят, с който ще се гони световният рекорд. Той обаче не може да бъде задействан още от самото начало, тъй като автомобилът трябва да е развил преди това определена скорост – около 300 мили/ч (към 483 км/ч).
За тази цел пък ще бъде използван трети, този път, самолетен двигател.
С цялата тази мощност, достигането на рекордната скорост по изчислението на инженерите ще отнеме 55 секунди. За да бъде постигнат рекордът, ще трябва трасе с дължина 19 км. При максимална скорост
автомобилът ще изминава почти по половин километър... в секунда.
Както при двигателите – три на брой, спирачните системи също са три. При 800 мили/ч (1288 км/ч) се включва аеродинамичната спирачка. При 600 мили/ч (966 км/ч) се се отварят парашутите, а при 200 мили/ч (322 км/ч) се задействат и „нормалните “ фрикционни спирачки.
По колата работи екип от над 40 инженери. Пилот ще е Анди Грийн, който има опит за подобна работа – именно негов е предишният рекорд с „Тръст“. Зад този проект, разбира се, стои шотландският предприемач Ричард Нобъл, който доведе до успешен край и предишния проект през 1997 г.
Новият опит е планиран за 2016 г.
