Тестваме бруталния китайски офроудър MHERO 817|Vesti.bg

К итай, китайската култура, философия, история, кино и автомобилостроене са неща, които все по-често са обект на моите интереси през последните няколко години. Усилиха се на макс след посещението ми на шанхайския автомобилен салон миналата година, а оттогава до днес роящите се на българския пазар китайски марки държат интереса ми постоянно висок.

И това е така, защото всяка среща с нов китайски модел предлага нови емоции, каквито все по-рядко изпитвам, сядайки зад волана на нов европейски модел. Логично, просто приемам всеки един от тях като бял лист хартия, стремейки се да избягам от стереотипите. Когато не успея да го направя, изненадата ми дори е по-голяма.

Не такъв е опитът ми с китайското кино и уся филмите. Сред тях определено изпъкват „Тигър и дракон“ и „Герой“, за който си спомням в момента, в който заставам пред огромния MHERO 817 (или MHERO II). Критиците описват епичната бойна сага като „визуален шедьовър с изключителна кинематография, зашеметяващи цветови схеми и спиращи дъха пейзажи, които превръщат всеки кадър в изкуство“.

От визуалната красота на лентата не мога да открия нищо в MHERO 817, защото създателите му са търсили всичко друго, но не и красота. Гигантски размери и остри линии, които донякъде ми напомнят за нестандартните форми и линии на стелт самолета F-117. Но за разлика от него, MHЕRO не цели да остане под радарите, а напротив, иска да избоде очите на всеки, който го зърне пред себе си или в огледалата за обратно виждане.

Не възнамерявам да обръщам повече внимание на външния облик, защото за мен интериорът е много по-впечатляващ. Това ми впечатление идва от материалите. Толкова кожа и велур отдавна не съм виждал, а китайците остават последния бастион на естествената кожа. Това се комбинира много умело с метални повърхности, особено на фино фрезованите метални високоговорители на аудио системата Dynaudio с 18 високоговорителя. Седалките са с масаж, подгрев и вентилация, панорамата е отваряема, има и задължителна щора. Метална е и имитацията на пистолетен затвор, който, заедно с дръжката на вратата наподобява много Desert Eagle. Намирам го за проява на лош вкус, но пък това е детайл, който откроява модела в социалните мрежи.

Разбира се, подобно на другите китайски модели, на таблото имаме голям 15,6-инчов дисплей, от който се управляват многото функции в този автомобил. Разликата е, че под него има поле с много атрактивно оформени метални бутони за едни от най-често използваните функции в автомобила. Под тях пък идва сензорният циферблат на часовника с няколко различни изгледа, от който се активира някой от деветте режима за задвижване. Под него има още три бутона, както и традиционните за подобен офроудър дръжки. Не мога да пропусна и перчатките на командното табло на тавана, с част от които се контролират някои от 13-те електрически изхода (включително 6kW функция V2L).

Обръщам внимание на тези бутони, защото такива в другите китайски модели, които съм тествал липсват. Това обаче не значи, че боравенето с дисплея е станало по-лесно, напротив. Причината е, че този автомобил предлага, както вече споменах, цели девет различни режими на задвижване, като пет от тях са предназначени за движение извън пътя: дълбок сняг, лек сняг, кал, скали, пясък и вода. И с тях са свързани други настройки и функции, с които буквално не можеш да се справиш по време на движение.

На пътя ситуацията е едновременно интересна и любопитна. Първият „Герой“ залага само на ток. Това за размерите, теглото и цената му не се оказа добра комбинация. Затова MHERO 817 e плъг-ин хибрид. Той комбинира задължителния за китайските автомобили 1,5-литров ДВГ, два електромотора и LFP батерия с капацитет 31,7 kWh. Резултатът е системна мощност от 677 к.с. и 848 Нм въртящ момент, което е впечатляващо. По технически параметри тази конфигурация осигурява до 1113 км автономност, като 110 км могат да се изминат само на ток (WLTP). Ускорението до 100 км/ч отнема 5,2 секунди, защото теглото е над 2,9 тона при версията Е1+. С 92 кг по-малко тежи версията Е0.

Първият вариант е градското изпълнение, вторият – офроуд изпълнението. Различават се визуално, но разликата най-вече е в оборудването. Аз карах градския вариант (E1+), който е на адаптивно въздушно окачване и чупеща се задна ос, чийто задни колела завиват на 10 градуса. И това прави възможно тази кола, дълга над 5 метра, да има радиус на завой от 5,2 метра!

Същата версия е с просвет 228 мм (минимален), но въздухът позволява ход на окачването от 150 мм (на четири степени), което за офроуд помага много. Помага и за 900 мм дълбочина на газене (700 мм при версията Е0). Двете изпълнения предлагат по 30 градуса ъгъл на заход и отход. И всичко това значи, че MHERO 817, плюс централен диференциал, е много потентен извън пътя. Не успях да разбера това, защото избраното трасе не предлагаше подобни условия, но калта ми даде да усетя нещо, което в друг автомобил никога не съм изпитвал.

Обърках трасето и трябваше на заден ход да обърна на ляво. Ами... газ, пълен ляв и тази гигантска кола буквално зави на 90 градуса в рамките на метър-два! Не мога да го опиша, човек трябва да го усети. И то без да включвам режим Crab walk или 360-turn, с които разполага машината. „Чупещият“ се мост и завиващите задни колела са впечатляващи в това отношение.

На асфалта обаче всички тези плюсове са проблем. Най-големият е свързан с момента, когато батерията се изтощи. ОК, тя никога не пада до нулата, но когато зарядът спадне под определена граница, двигателят трябва да се включва по-често, за да генерира ток. А какво се случва, ако в такъв момент искате да изпреварите, разчитайки на 1,5-литров двигател при тегло 3 тона? Трябва да отпуснеш газта, защото усещането не е приятно. Другото такова свързвам с много сериозното накланяне, дори усукване на купето в завой. Тук инженерите не са успели да постигнат добър компромис между огромния офроуд капацитет със сравнително устойчиво поведение на асфалта в завои.

Колко струва всичко това? Стигам и до отговора на този въпрос, но първо още малко дълбочина на всичко това. Защото само една суха цифра не дава много като информация. Това прави списъка с оборудване, като аз ще гледам този на по-скъпата (E1+) версия. Към всичко, което изброих дотук, това изпълнение идва още, освен всичко друго, с адаптивни матрични фарове, двоен стъклопакет, 256-цветно амбиентно осветление, пречистване на въздуха в купето, йонен генератор, хладилно отделение, страхотен head-up дисплей, 8 ултразвукови сензора, панорамна камера с 360-градусов обзор, 4 камери за изглед около автомобила, радарна система, 20-инчови алуминиеви джанти с Continental® CrossContact RX 275/60 R20 Highway гуми и др. Така стигаме до цена от 74 000 евро (144 731 лв.) с ДДС. Офроуд версията Е0 стартира от 63 000 евро. Стартовата цена на Land Cruiser с 2.8D (205 к.с.) e 85 990 евро.

Накрая ще спомена също, че Dongfeng предлага модела със 7 години или 15 000 км гаранция.