Всевъзможни джаджи изпълват делника ни и за щастие, може би ще се съгласите, опростяват всяка наша крачка.
Помним ли обаче вещите си от близкото минало, питат от "Дойче веле".
Телевизионна таблица? Що е то?
В програмата на телевизията отдавна вече няма празно място, което се запълва с въпросното цветно изображение. Навремето таблицата служеше още и за да се нагласи сигналът на картината, докато се "стопи" последната снежинка на екрана. Навярно някои тъжат по пъстротата на тв таблицата, докато други настръхват от спомена за пискливия тон (т. нар. "пегел").
Телефонът с шайба
Днес едва докосваме миниатюрните клавиши на мобилния телефон и след миг чуваме гласа от отсрещната страна на линията. Преди хабяхме доста време, докато намерим цифрата, често пъти показалецът попадаше в неправилната дупчица на шайбата и тогава всичко започваше отначало. Нито имаше бутон за автоматично набиране, нито пък опция за изтриване на сбъркана цифра.
Механична симфония
Шайбата се навиваше и механично се връщаше обратно с типичното си шумно жужене. Едни номера набирахме лесно, те звучаха мелодично, други непрекъснато ни препъваха. А помните ли, че телефонът имаше и вилка, с която се прекъсваше връзката?
Господин Уокмен, запей ми песен!
Едва ли някой ще възрази, че съвременните мобилни MP3 плейъри са за предпочитане пред ръбестия уокмен на батерии, който побираше само една аудио-касета. Нека не забравяме обаче, че навремето тази машинка предизвика истинска революция. Тя за пръв път освободи любителите на музиката от оковите на стационарните уреди и пое с тях по волните им маршрути.
С чифт дунапренени слушалки...
... и уокмен под ръка (или окачен на дънките), ние преоткривахме града. Джобната машинка заглушаваше уличния шум и запушваше устата на минувачите, докато висяхме отегчени по спирките. Макар да превъртахме безспир, за да зазвучи предишното или следващото парче, имаше незаменим чар в това да следим движението на магнитната лента през малкото прозорче.
Видеото - първият модерен калейдоскоп
С недодяланата си форма видео-уредбата днес по-скоро напомня на масивна холна мебел. В началото картината беше толкова лоша, че понякога не можехме да разпознаем лицето от екрана. От друга страна: кой не помни еуфорията да се добереш до касета с нелегално записан рок концерт или с поредния екшън на Джеки Чан?
Мигове "в моментни снимки"
"За мигновено вълнение, мигновени усмивки, мигновена забава" увещава реклама на фотоапарата "Полароид" от 80-те години. Ланд камерата, както още го наричат, досущ прилича на роботче-циклоп с ъгловата уста. Само след едно щракване с пръст върху сигналнооранжев бутон "устата" изплюваше рамкирана в бяла гланцирана хартия снимка, обагрена в наситени цветове. Почти като с вълшебна пръчица, нали?
Туп, туп, та пляс
По-рано слънчевите неделни следобеди се полагаха на децата, които играеха около блока и огласяха квартала. Възрастните пък често "сурвакаха" прашасалите си килими, въоръжени с удобна тупалка. Плетена или метална, за килими или черги, тупалката намираше универсално приложение. По-раздразнителните родители я използваха и за да пернат палавото си дете по "четирите букви".
Телефон все ни свързва, телефон ни дели...
Британските телефонни кабини са червени, германските бяха жълти, другаде цветовото разнообразие се разширява. Кабинки, обли коруби или стърчащите от стената клетки подслоняваха всекиго: от жадни за общуване хора до подгонените от природни стихии. Градската "крепост" заемаше не повече от квадратен метър, но като машина на времето ни свързваше с точките на света срещу дребни стотинки.
Негово Величество магнетофонът
Колективната душа на всяка младежка вечеринка се носеше под кръшните звуци на дон Магнетофон. През 60-те години на 20-ти век още на пръсти се брояха онези, които можеха да си го позволят. Изобретен от германската фирма AEG и по-късно копиран в САЩ, възходът на магнетофона започна през 1950-те години. И завърши през 1970-те...
Скромно, но си е наше
Хем ухае, хем съседите роптаят - що е то? На соц-балкона почетното място до рачешко-червения газов котлон принадлежеше на достолепния чушкопек. През девет планини в десета навярно са подушвали, че някъде на югоизток сочна чушка в нагрят цилиндър се гърчи в електрическа жега - тъй надалеч се разнасяше ароматът от чушкопека. Наскоро го провъзгласиха за "Българското събитие на XX век".
Неспасяема романтика
Валякът скърца, клавишите потракват, камбанката звъни - пишещата машина издаваше най-различни шумове, а пишещият трябваше да е сръчен като пианист. Този култов обект на ХХ век преживява малък ренесанс в наши дни: в Индия все още произвеждат пишещи машини, в САЩ пък изобретиха т.нар. "USB тайпрайтър" - той свързва пишещата машина с всеки компютър.
