- „Фантомният убиец“ извършва серия от нападения в района на Тексаркана през 1946 г., като атакува млади двойки през нощта; петима души са убити, а две жени оцеляват при нападенията.
- Въпреки мащабното разследване на полицията, ФБР и тексаските рейнджъри, самоличността му така и не е установена; основният заподозрян Юъл Суини никога не е признал, а доказателствата срещу него остават противоречиви.
- Случаят се превръща в една от известните неразкрити криминални мистерии в САЩ и вдъхновява филми и телевизионни истории; съществува и непотвърдена теория, че Фантомният убиец може да е свързан със Зодиака.
- Фантомът от Хайлброн никога не е бил истински сериен убиец
Прочутата следа от ДНК в крайна сметка е проследена до замърсени съдебномедицински тампони, използвани при събирането на веществени доказателства.
В продължение на повече от 15 години полицията в Германия и съседни страни вярвала, че издирва един от най-неуловимите престъпници в Европа. Една и съща неидентифицирана женска ДНК се появявала на десетки напълно различни местопрестъпления, включително при кражби с взлом, грабежи и няколко разследвания на убийства.
Тъй като генетичният профил продължавал да се появява навсякъде, разследващите дали на мистериозния заподозрян прякора „Фантомът“ и дори обявили огромна награда за информация. Доказателствата изглеждали почти невъзможни за обяснение, тъй като една и съща жена сякаш била свързана с престъпления, извършени на стотици километри едно от друго.
След това последвал един от най-големите гафове в съдебната експертиза в съвременната история на полицията. Разследващите изследвали неизползвани памучни тампони от същата производствена верига и установили, че те вече съдържат идентичната женска ДНК, още преди да са попаднали на местопрестъпление.
Оказало се, че прословутият Фантом никога не е съществувал. ДНК-то принадлежало на невинен служител във фабрика, чийто генетичен материал замърсявал тампоните още по време на производството им.
Случаят се превърнал в един от най-ярките примери за опасностите при използването на замърсени материали при криминалистични разследвания и оказал влияние върху съдебната наука в световен мащаб. Той показал колко важно е материалите, използвани за събиране на доказателства, да бъдат не просто стерилни, а напълно свободни от човешка ДНК.
Друг случай също показва колко лесно една погрешна следа може да насочи разследващите по грешен път и да превърне един предполагаем сериен убиец в криминална легенда.
Фантомният убиец, известен още като „Фантомният преследвач“ и „Убиецът на лунната светлина“, е неидентифициран до днес изнасилвач и сериен убиец, отговорен за т.нар. убийства на лунна светлина в Тексаркана, извършени през пролетта на 1946 г. в и около побратимените градове Тексаркана, Тексас, и Тексаркана, Арканзас.
- Първото нападение
Първото регистрирано нападение на Фантомния убиец е извършено около 23:55 ч. на 22 февруари 1946 г. 25-годишният Джими Холис и 19-годишната му приятелка Мери Джийн Лари спрели на уединен път, известен като място за любовни срещи, след като гледали филм заедно.
Мъж, носещ бяла платнена маска с прорези за очите, която по-късно Лари описала като „чувал“, и държащ фенерче, се приближил до автомобила откъм шофьорската страна и заповядал на двамата да излязат. След това наредил на Холис да свали панталона си и го ударил два пъти с пистолета, в резултат на което мъжът изгубил съзнание.
Мери Джийн също била ударена, след което нападателят ѝ наредил да тича нагоре по пътя. След като стигнала до стар автомобил, паркиран край пътя, тя отново се сблъскала с нападателя си. Странно, но той я попитал защо бяга, а тя отговорила, че той ѝ е наредил да го направи. Наричайки я лъжкиня, нападателят я повалил в безсъзнание и я подложил на сексуално насилие с цевта на пистолета си.
След нападението Лари избягала пеша и в крайна сметка успяла да повика полиция, докато Холис дошъл в съзнание и бил забелязан от случаен минувач. На мястото пристигнали шерифът на окръг Боуи У. Х. „Бил“ Пресли и още трима служители. Те открили панталона на Холис на около 90 метра от паркирания автомобил.
По-късно Джими и Мери Джийн дали противоречиви описания на нападателя. Холис твърдял, че той е бял мъж на около 30 години, докато Лари го описала като светлокож афроамериканец. Тя добавила и още една подробност, маската, покриваща лицето му, имала и отвор за устата.
- Първото двойно убийство
Почти месец по-късно, на 23 срещу 24 март, било извършено първото двойно убийство. 29-годишният Ричард Л. Грифин и 17-годишната му приятелка Поли Ан Мур били открити мъртви в седана на Грифин между 8:30 и 9:00 ч. сутринта от преминаващ шофьор.
Автомобилът бил открит на друг път за любовни срещи, наречен Рич Роуд, близо до местен бар, известен като „Клъб Далас“. И двамата били простреляни по веднъж в главата, докато се намирали извън автомобила, а след това телата им били върнати вътре.
На мястото била открита гилза от куршум калибър .32, вероятно изстрелян от пистолет „Колт“. Полицията започнала мащабно разследване в града съвместно с шерифските служби в района и ФБР.
Властите разпитали около 50-60 свидетели и обявили награда в опит да получат нова информация по случая. Това довело до появата на повече от сто фалшиви следи.
- Второто двойно убийство
На 14 април било извършено ново двойно убийство. Жертвите били 15-годишната Бети Джо Букър, свиреща на саксофон, и нейният 16-годишен приятел Пол Мартин.
И двамата били открити на разстояние до около 5 километра от купето „Форд“ на Мартин, което било паркирано пред парка „Спринг Лейк“, с ключовете все още в него.
Тялото на Пол, открито около 6:30 ч. сутринта, лежало край северната страна на Норт Парк Роуд. Той бил прострелян четири пъти, веднъж през носа, втори път в ребрата, трети път в дясната ръка и накрая в задната част на врата.
Бети, която била открита пет часа след Пол, лежала зад дърво, облечена, с дясната си ръка в един от джобовете. Тя била простреляна два пъти, веднъж в гърдите и веднъж в лицето.
Използваното оръжие било същото като при първото двойно убийство, автоматичен пистолет „Колт“ калибър .32.
Шериф Пресли и капитанът от тексаските рейнджъри Мануел Гонсауляс заявили, че прегледът на телата показва, че и двете жертви са се съпротивлявали.
Саксофонът на Бети в крайна сметка бил открит шест месеца по-късно, близо до мястото, където било намерено тялото ѝ.
Властите отново обявили награда, а започнали да циркулират слухове, че убиецът е бил заловен. Капитан Гонсауляс по-късно отрекъл тези твърдения.
Именно това нападение накарало пресата да даде на убиеца прякора „Фантомният убиец“.
- Последното нападение
На 3 май, малко преди 21:00 ч., 37-годишният Върджил Старкс, фермер и заварчик, и 36-годишната му съпруга Кейти били нападнати в дома си.
Върджил бил застрелян през затворен прозорец, докато четял брой на „Тексаркана Газет“. Кейти била простреляна два пъти през същия прозорец, докато се опитвала да повика полиция, след като станала свидетел на смъртта на съпруга си.
Когато убиецът се приближил към нея, тя избягала в дома на съседите, откъдето била откарана в болницата „Майкъл Мийгър“. Г-жа Старкс оцеляла при нападението и, докато се намирала в операционната, била разпитана за случилото се от шерифа на окръг Милър У. Е. Дейвис.
Под прозореца, през който бил застрелян г-н Старкс, убиецът оставил фенерче без отпечатъци.
Макар че в този случай се смята, че оръжието е било автоматична пушка калибър .22, липсата на очевиден мотив накарала разследващите да свържат и това убийство с Фантомния убиец.
С достигането на истерията в града до своя връх били започнати нови разследвания, наградите били увеличени, а властите и бащата на Върджил Старкс обявили допълнителни възнаграждения за информация.
До ноември 1948 г. властите вече не смятали, че убийството на Старкс е свързано с останалите двойни убийства.
- Последствия
Безпокойството и паниката, предизвикани от убийствата, продължили през цялото лято, но постепенно отшумели около три месеца по-късно.
Тексаските рейнджъри напуснали Тексаркана през октомври, без да уведомят никого, за да попречат на убиеца да извърши ново нападение.
През май 1946 г. мъж бил открит проснат по очи върху релсите на железопътната линия „Канзас Сити Саутърн“ северно от Тексаркана, близо до Огдън, Арканзас. По-късно било установено, че мъжът вероятно е бил убит с остър предмет, преди да бъде поставен върху релсите.
Мъжът, Ърл Макспадън, широко бил смятан или за самия Фантом, който в крайна сметка се е самоубил, или за последната му жертва.
Никое друго престъпление, извършено в Тексаркана, никога не било свързано с Фантомния убиец.
През 1976 г. бил заснет хорър филм, вдъхновен отчасти от събитията от 1946 г., озаглавен „Градът, който се страхуваше от залеза“ („The Town That Dreaded Sundown“). Филмът предизвикал съдебни искове от близки и приятели на жертвите за клевета и уронване на доброто им име.
През 2014 г. бил пуснат римейк със същото заглавие, но с нова, измислена поредица от убийства, в която били включени елементи от смъртта на Ърл Макспадън.
Всяка година през октомври, около Хелоуин, филмът е последният, който се прожектира в рамките на събитието „Филми в парка“, провеждано в Тексаркана.
- Метод на действие
Фантомният убиец нападал млади двойки на уединени или изолирани места, някои от които били добре познати места за любовни срещи, непосредствено извън границите на града.
Той винаги нападал през почивните дни, обикновено през интервали от около три седмици, и винаги късно през нощта.
В случая със семейство Старкс той застрелял по-възрастна двойка през затворен прозорец на дома им, след което проникнал в къщата, без да открадне нищо.
При повечето убийства, приписвани на него, убиецът използвал предполагаемо автоматичен пистолет „Колт“ калибър .32. В случая със семейство Старкс се смята, че е използвал автоматична пушка калибър .22.
При първото регистрирано нападение той носел бяла платнена маска с отвори за очите и устата. Не е известно дали е носил същото облекло и при останалите убийства.
При един от случаите той подложил жертва на сексуално насилие с цевта на пистолета си. Няма данни за сексуални посегателства, изтезания или дори осакатявания при останалите случаи, макар че разпространяваните по онова време слухове твърдели обратното.
- Профил
Д-р Антъни Лапала, психолог във Федералната поправителна институция в Тексаркана, заявил в интервю за вестник през 1946 г., че смята убиеца за бял мъж на възраст между средата на 30-те и 50 години. Той основавал това заключение на собственото си твърдение, че „като цяло престъпниците негри не са чак толкова хитри“.
Лапала смятал също, че убиецът е движен от силно сексуално влечение и е садист, но същевременно е изключително добър в планирането, хитър, интелигентен, проницателен и опасен човек, от онези престъпници, които често остават неразкрити.
Според Лапала убиецът непрекъснато знаел какво се случва в разследването и бил наясно, че уединените пътища се патрулират. Именно затова, по думите му, избрал дома на семейство Старкс.
Той добавил, че убиецът вероятно планирал да продължи да извършва неочаквани нападения като това срещу Върджил Старкс в покрайнините на града.
Лапала бил убеден и че един и същ човек е убил Върджил Старкс, Бети Джо Букър, Пол Мартин, Поли Ан Мур и Ричард Грифин.
Посочвайки, че теориите му се основават на наблюдения върху редица хора, извършвали сходни престъпления, той заявил още, че в някои случаи такива престъпници умишлено отклоняват вниманието към други, отдалечени общности, където се смята, че престъпленията са извършени от друг човек. Друг възможен сценарий според него бил престъпникът да успее да потисне желанието си да убива и напада жени.
Лапала заявил, че убиецът може да е водил напълно нормален живот и да е изглеждал като добър гражданин. Според него той вероятно не е бил ветеран, защото в противен случай маниакалните му наклонности щели да проличат по време на службата му.
Фантомът не е задължително да е бил жител на района, въпреки познанията си за него. Според Лапала той съвсем спокойно можел да е жител на друг град, който се е запознал отблизо с околностите на Тексаркана.
Със засилването на полицейското присъствие убиецът вероятно би напуснал района, тъй като извършването на престъпление при такива обстоятелства станало твърде трудно.
Лапала допускал също, че при предишни престъпления Фантомът може да е стигнал до извода, че единственият начин да остане неидентифициран е да убие всички хора на местопрестъплението.
- Известни жертви
- 1946 г. 22 февруари, уединен път на около 15 метра от Ричмънд Роуд, Тексаркана, Тексас:
Джими Холис, 25 г. - ударен с пистолет, черепът му е счупен; оцелява.
Мери Джийн Лари, 19 г. - нападната и изнасилена с цевта на пистолет; оцелява.
- 23-24 март 1946 г., Рич Роуд, Тексаркана, Тексас:
Ричард Грифин, 29 г. - прострелян два пъти, веднъж в задната част на главата.
Поли Ан Мур, 17 г. - простреляна веднъж в задната част на главата.
- 14 април, край парка „Спринг Лейк“, Тексаркана, Тексас:
Пол Мартин, 16 г. - прострелян четири пъти: през носа, в ребрата, в дясната ръка и накрая в задната част на врата.
Бети Джо Букър, 15 г. - простреляна два пъти: веднъж в гърдите и веднъж в лицето.
- 3 май, фермата на семейство Старкс, Тексаркана, Арканзас:
Върджил Старкс, 37 г. - прострелян два пъти в задната част на главата.
Кейти Старкс, 36 г. - простреляна два пъти в лицето; оцелява.
- 7 май, железопътните релси на „Канзас Сити Саутърн“, северно от Тексаркана, близо до Огдън, Арканзас:
Ърл Макспадън - възможна жертва; предполага се, че е бил убит с неидентифициран остър предмет и поставен на пътя на преминаващ влак.
- 1 юни 1948 г.:
Вирджиния Карпентър - възможна жертва; изчезва.
- Заподозрени
Освен изброените по-долу заподозрени, много други хора били арестувани или разпитани във връзка с престъпленията, приписвани на Фантома. Били направени и няколко фалшиви самопризнания.
- Основен заподозрян
- Юъл Суини (1917-1994)
Той и съпругата му Пеги били арестувани през юни 1946 г. по обвинения в кражба на автомобил. Пеги била открита в притежание на автомобил, обявен за откраднат в нощта на убийствата на Грифин и Мур.
Суини многократно намеквал, че е извършил и по-сериозни престъпления: „[...] хванахте ме за нещо повече от кражба на коли“.
Той попитал един от агентите, които първоначално го арестували, дали за това, което е направил, би получил електрическия стол.
Когато Пеги научила, че съпругът ѝ е задържан за убийство, тя възкликнала: „Как разбраха?“
Пеги завела полицаите до мястото, близо до което бил открит автомобилът на Пол Мартин, като заявила, че е била там. Полицаите открили в района отпечатък от дамска обувка.
Както семейството на Пеги, така и зетят на Юъл вярвали, че той е Фантомният убиец.
Полицията открила в стаята на заподозрения работна риза в цвят каки с маркировка от пералня, на която при осветяване с ултравиолетова светлина се четяла думата „S-T-A-R-K“. В предния джоб на ризата били открити метални остатъци, които съответствали на проби, намерени в работилницата за заваряване на Върджил Старкс.
Юъл Суини притежавал автоматичен пистолет „Колт“ калибър .32, който преди това бил продал по време на игра на зарове.
Докато бил обвиняван в убийство, Суини запазил мълчание, вместо да заяви, че е невинен.
Пеги Суини признала за действията на съпруга си, като разкрила подробности, включително информация, която полицаите вече знаели, както и други данни, за които не били чували.
Отпечатъците на Юъл не съвпаднали с нито един от скритите отпечатъци, открити на местопрестъплението на убийствата на Букър и Мартин.
По-късно Пеги Суини оттеглила самопризнанието си.
Тексаските рейнджъри и шериф Бил Пресли не били убедени, че Суини е Фантомът.
Суини отричал да е Фантомният убиец и никога не направил самопризнание.
Полицаи, сред които шерифът на окръг Боуи Пресли, шерифът на окръг Милър Дейвис, началникът на полицията на Тексаркана Рънълс, техните служители и представители на двете щатски полицейски управления работили денонощно в продължение на шест месеца, за да проверят разказа на Пеги Суини за местонахождението им.
В крайна сметка те стигнали до извода, че Пеги не казва истината и че в нощта на убийствата на Букър и Мартин двамата със съпруга ѝ са спели в автомобила си под мост близо до Сан Антонио.
Невъзможно е да се каже дали става дума за жестока шега или за истинско признание, но анонимна жена се свързала с близки на жертвите, веднъж през 1999 г. и отново през 2000 г., и се извинила за стореното от баща ѝ. Не е известно Юъл Суини някога да е имал дъщеря.
- Други заподозрени
- Хенри Букър „Дуди“ Тенисън (1930-1948)
Той свирел на тромбон в същия гимназиален оркестър като Бети Джо Букър, но двамата не били приятели.
През ноември 1948 г., малко преди да погълне отрова за плъхове, той написал бележка, в която, наред с други престъпления, признал за убийствата на Букър и Мартин и на семейство Старкс.
Отпечатъците му не съвпаднали с откритите на местопрестъплението на убийствата на Букър и Мартин.
Неговият приятел Джеймс Фрийман предоставил алиби за нощта, в която Върджил Старкс бил застрелян.
Братята на Тенисън заявили, че той не умеел да борави с оръжие и се научил да шофира автомобил едва през 1947 г. Те твърдели също, че самопризнанието и самоубийството му били предизвикани от „четене на прекалено много комикси“.
- Други заподозрени през май 1946 г.
През май 1946 г. най-малко петима души за кратко били разглеждани като заподозрени по случая с Фантома:
- Ърл Макспадън, мъжът, открит върху железопътните релси на „Канзас Сити Саутърн“ северно от Тексаркана, близо до Огдън, Арканзас.
- Избягал германски военнопленник - той така и не бил заловен повторно.
- Автостопаджия, който заплашил да застреля шофьор в Килгор, Тексас, и признал за убийствата. Капитан Гонсауляс обаче се усъмнил в достоверността на хвалбите му. Същият автостопаджия бил свързан и със случай на воайор, който изплашил жител на Лъфкин, Тексас. Невъзможно било обаче да се установи дали става дума за един и същ човек.
- Мъж от окръг Атоука, Оклахома, заплашил жена, че ще я убие и изнасили, като се похвалил, че вече е убил трима или четирима души. В случая бил арестуван заподозрян, но по-късно властите преценили, че е невъзможно той да е Фантомът.
- Ветеран от войната от Лос Анджелис заявил пред властите, че е възможно да е извършил убийствата, докато е бил в кома. Тъй като мъжът бил освободен от военна служба поради психоневротично разстройство, достоверността на това твърдение била поставена под съмнение, макар че историята до известна степен убедила капитан Гонсауляс.
- Чернокож мъж, чиито следи от автомобилни гуми били открити близо до местопрестъплението на убийствата на Мартин и Букър, бил арестуван. Той не издържал полиграфския тест, но по-късно бил оневинен след използване на хипноза.
- В „Престъпни намерения“
Макар Фантомният убиец никога да не е бил директно споменаван или представян в сериала, случаят изглежда е послужил като вдъхновение за следните „неизвестни извършители“:
- Сезон 4
Джордж Фойет („Omnivore“, „To Hell and Back, Part 2“ и „100“) - И двамата са серийни убийци, които носят маски, нападат двойки в автомобилите им през нощта, стрелят по тях, получават прякори заради престъпленията си, а разследванията срещу тях постепенно стигат до задънена улица. В случая с Фойет това се случва първоначално. Фойет се появява и в пети сезон.
- Сезон 6
Джеймс Томас - И двамата са серийни убийци, които набелязват двойки и ги нападат в домовете или автомобилите им, където жертвите по-късно са откривани мъртви. Те ги следят, докато не се появи възможност за внезапна атака, застрелват ги с поне един пистолет и в престъпленията им има сексуален елемент.
Томас принуждавал двойки да правят секс, след което убивал жените с нож, докато Фантомът нападал двойки, след като ги наблюдавал да се целуват и да се интимничат, а една жена била изнасилена с цевта на пистолета му.
Поне едно от нападенията и на двамата се случва на място, свързано със сексуална активност - Фантомът обикновено нападал места, смятани за „места за любовни срещи“, докато Томас извършил масово убийство на парти за размяна на партньори.
И двамата били преследвани от ФБР и профилирани като сексуални садисти, чиято агресия била засилена от импотентност. И двамата получили прякори заради престъпленията си.
Съществуват спекулации, че Фантомният убиец и Зодиакът са един и същ човек, тъй като между тях има редица сходства.
И двамата са серийни убийци със смесен профил на жертвите, основно убиват чрез стрелба, нападат двойки на уединени места, предимно през нощта, поне веднъж носят маска и в един случай убиват самотна жертва, която е по-възрастна от хората, които обикновено избират според характерния си модел на действие.
