Изложба представя Моравската мисия и държавата на духа

"Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий има пряко отношение към България като "Държава на духа".

Резултатите от тяхното велико дело са пред нас - виждаме ги във фотосите на едни от най-старите и най-известните старобългарски писмени паметници". С тези думи министър-председателят Марин Райков откри изложбата "Св. Св. Кирил и Методий и държавата на духа", съобщиха от правителствената информационна служба.

Експозицията, посветена на 1150 години от Моравската мисия на Кирил и Методий, е разположена пред Народен театър "Иван Вазов" и се организира от Фондация Българска Памет.

Марин Райков подчерта, че с тези писмени паметници е хубаво да се запознае възможно най-широка публика, защото те ни разкриват красотата и силата на книгата и на Словото.

"Запазването и разпространението на Словото е прието като свещена кауза от Средновековна България. Тази кауза ни е особено нужна и днес, когато искаме освен съвременна държава, да бъдем и Държава на духа - силна, обединена около своите културни ценности нация, която, поглеждайки назад и осмисляйки достиженията на миналото си, може успешно да върви напред", допълни министър-председателят.

Изложбата проследява Кирило-Методиевото дело от Моравската мисия и идването на учениците и следовниците на Светите братя в България до Златния век на българската култура, завещал на европейската литература имената на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър.

Специално внимание в експозицията е отделено на мащабната културна дейност в книжовните средища на средновековна България – Плиска, Преслав и Охрид, под покровителството на българския владетелски двор в лицето на Борис Михаил Покръстител, Симеон Велики и Петър I Български.

Благодарение на старобългарската писменост България придобива статут на мощна християнска държава, културен и религиозен модел за славянските народи през Средновековието, а старобългарският език се превръща в латинския на Източна Европа, отбелязват организаторите.

През следващите столетия традициите на Златния век са продължени от духовния и интелектуален елит на Второто българско царство. Златният век на българската култура се простира далеч отвъд границите на средновековна България. Огромната и книжовна продукция се пренася и преписва в земите на славянските народи и става основа за възникване на богати литературни традиции.

През 2013 Европа чества 1150 години от Великоморавската мисия на Св. Св. Кирил и Методий. С превода на Светите книги на говорим народен език и със защитаването на правото му на съществуване, редом с латински, гръцки и еврейски, Кирил и Методий изпреварват с близо пет века реформацията в богослужението, литературата и културата на Средновековна Европа.

Делото на Кирил и Методий и техните следовници променя културния облик на Европа и това е особено осезаемо днес, в духа на европейската интеграция и многообразието на културния диалог, посочвато от Фондация Българска памет.

Както заключава изтъкнатия френски славист проф. Роже Бернар: "Спасявайки делото на Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на други народи по света, и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност.

България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство (...)

Езикът на този пръв разцвет на славянската писменост и култура не е никакъв друг, а старобългарски. Този език надживя всички опити на чужди нашественици за претопяване, благодарение на твърдостта на българския народ, на неговото желание да съхрани всичко българско, особено българското слово, което често е било застрашавано, но никога не е било покорявано..."