К онсумацията на каквото и да е количество алкохол увеличава риска от развитие на деменция по-късно в живота, според ново изследване, което оспорва резултатите от предишни проучвания. Някои изследвания са предполагали, че леката консумация на алкохол – например по-малко от седем питиета на седмица – може да има по-голям защитен ефект върху мозъка, отколкото пълното въздържание.
Тези проучвания обаче са се фокусирали върху възрастни хора и не са правили разлика между хора, които в миналото си са пили алкохол и тези, които никога не са консумирали алкохол, което потенциално е изкривило резултатите, според авторите на новото изследване, предаде CNN.
В новото проучване, публикувано във вторник в списанието BMJ Evidence-Based Medicine, изследователите анализират как определени гени, свързани с алкохола, могат да повлияят на това как консумацията на спиртни напитки въздейства върху мозъка.
„Резултатите от генетичните анализи показват, че дори малки количества алкохол могат да увеличат риска от деменция“, заяви водещият автор на изследването Аня Топивала, старши клиничен изследовател в катедрата по психиатрия в Оксфордския университет във Великобритания. „Това е най-голямото изследване по темата, а комбинацията от наблюдателни и генетични анализи беше ключова“, добави Топивала по имейл.
Генетичният анализ, наречен Менделова рандомизация, има по-малък риск от въвеждане на объркващи или „фалшиви“ променливи, които биха могли да обяснят връзката между алкохола и деменцията, обясни Топивала. Този метод също намалява вероятността от обратна причинно-следствена връзка, като например процесите на деменция да влияят върху пиенето, вместо обратното, и може да оцени кумулативното въздействие на консумацията на алкохол през целия живот на човека, допълни тя. Наблюдателните проучвания, от друга страна, обикновено улавят моментна снимка на навиците за пиене в средна или късна възраст и зависят от спомените на участниците, които може да не са точни.
There is no safe amount of alcohol when it comes to dementia, study finds https://t.co/pxtdhZtP7R
— CTV News (@CTVNews) September 25, 2025
„Това е доста сложно изследване, което предоставя някои, но не и окончателни доказателства, че алкохолът може да навреди на мозъка, независимо от количеството, което се консумира“, каза неврологът д-р Ричард Айзъксън, директор на изследванията в Института за невродегенеративни заболявания във Флорида. Айзъксън, който провежда изследвания за когнитивно подобрение при хора с генетичен риск от болестта на Алцхаймер, не е участвал в новото проучване. „В моята клиника казваме на хората с генетичния вариант APOE4, който е най-често срещаният генетичен рисков фактор за Алцхаймер, че най-добре е да не пият алкохол изобщо, въз основа на наличните доказателства“, каза той в имейл.
Въпреки това, за хората с по-малък генетичен риск от Алцхаймер често зависи „кога“ и „как“ пият, добави Айзъксън. Например, две питиета преди лягане на празен стомах няколко вечери ще имат по-вреден ефект върху здравето на мозъка в сравнение с едно питие няколко пъти седмично с ранна вечеря.
Връзка между алкохола и деменцията
Новото изследване разглежда данни от близо 560 000 души, участвали в UK Biobank, надлъжно проучване, включващо участници от Англия, Шотландия и Уелс, както и в US Million Veteran Program (MVP), което включва хора от европейски, африкански и латиноамерикански произход. В тази наблюдателна част от изследването хората предоставиха самооценки за това колко пият, а изследователите сравниха консумацията на алкохол с риска от развитие на деменция с течение на времето.
„В проучването със самоотчети хората, които съобщиха, че консумират малки количества алкохол (по-малко от 7 питиета на седмица), имаха по-нисък риск в сравнение с тези, които пият много (над 40 питиета на седмица)“, каза Тара Спайърс-Джоунс, професор по невродегенерация и директор на Центъра за изследване на мозъчните науки в Единбургския университет в Шотландия, в изявление
„Интересно е, че в тази част от изследването непотребителите и хората, които съобщиха, че никога не са пили, всъщност имаха подобен риск от деменция като тези, които пият много“, добави Спайърс-Джоунс, която е също ръководител на група в Института за изследване на деменцията във Великобритания в Лондон. Тя не е участвала в изследването.
След това проучването разгледа генетични данни от 45 изследвания на деменция при 2.4 милиона души и сравни генетичните маркери, свързани с употребата на алкохол през целия живот. По-високият генетичен риск беше свързан с повишен риск от деменция, като рискът нараства линейно с увеличаване на консумацията на алкохол, според изследването.
„Има 15% по-висок риск от деменция при 3 питиета на седмица в сравнение с 1 питие на седмица през целия живот“, каза Топивала. Освен това удвояването на генетичния риск от алкохолна зависимост беше свързано с 16% увеличение на риска от деменция, според проучването.
„Нито една част от изследването не може окончателно да докаже, че употребата на алкохол директно причинява деменция“, каза Спайърс-Джоунс. „Но това добавя към голямо количество подобни данни, показващи връзки между приема на алкохол и повишения риск от деменция, а фундаменталните неврологични изследвания показват, че алкохолът е директно токсичен за невроните в мозъка.“