З еметресение с магнитуд 5 бе регистрирано в централната част на Перу снощи, предаде Ройтерс, позовавайки се на информация на националния сеизмологичен център на южноамериканската държава.
Трусът е бил усетен в някои квартали на столицата Лима, уточнява световната агенция.
Дълбочината му е 53 километра. Епицентърът е южно от перуанската столица.
Засега властите не са обявили жертви или щети.
Informe preliminar del #Sismo detectado el 26-feb-26 a las 23:19:16 hrs. #TenemosSismo #LaPrevenciónEsNuestraFuerza pic.twitter.com/9LFsQxwkgt
— AlertaSísmica SASMEX (@SASMEX) February 27, 2026
Земетресението представлява внезапно и бързо разтърсване на земната кора, което се дължи на освобождаването на натрупана еластична енергия в литосферата. Тази енергия се разпространява под формата на сеизмични вълни, които предизвикват трептения на земната повърхност, често водещи до забележими движения и потенциално разрушителни последици. Земетресенията са едно от най-разрушителните природни явления, причиняващи огромни щети и човешки жертви.
Основната причина за по-голямата част от земетресенията е движението на тектоничните плочи, които съставляват външния твърд слой на Земята. Когато тези плочи се сблъскват, раздалечават или се плъзгат една покрай друга, напрежението по техните граници, известни като разломи, постепенно нараства. Когато напрежението превиши здравината на скалите, те внезапно се деформират и се преместват, освобождавайки акумулираната енергия. По-рядко земетресения могат да бъдат предизвикани от вулканична дейност, срутвания в подземни кухини (карстови процеси или мини), както и от човешка дейност, като пълнене на големи язовири или подземни ядрени опити.
Мястото, където започва разкъсването на скалите и освобождаването на енергия под земната повърхност, се нарича хипоцентър или огнище. Дълбочината на хипоцентъра варира от няколко километра до над 700 километра. Точката на земната повърхност, разположена директно над хипоцентъра, е известна като епицентър. Епицентърът е мястото, където земетресението обикновено е най-силно усетено и където потенциалните щети са най-големи, въпреки че разпространението на вълните и геоложките условия могат да променят това.
Интензивността на земетресенията се измерва с различни скали. Най-известната е скалата на Рихтер, която измерва магнитуда – количеството освободена енергия при земетресението. Тя е логаритмична, което означава, че всяка следваща степен показва десетократно увеличение на амплитудата на сеизмичните вълни и приблизително 32-кратно увеличение на освободената енергия. Други скали, като скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK) или модифицираната Меркали (MMI), измерват интензивността на земетресението въз основа на неговите видими въздействия върху хора, сгради и природа, предоставяйки оценка на причинените щети и субективното усещане.
Земетресенията могат да причинят катастрофални разрушения.
Основните им ефекти включват:
- силно тресене на земята,
- срутване на сгради и инфраструктура,
- свлачища,
- цунамита (при мощни подводни земетресения),
- втечняване на почвата (когато насипни почви губят стабилността си) и
- вторични пожари.
Исторически и съвременни земетресения са били причина за милиони жертви и огромни икономически загуби по света. Изучаването на земетресенията, известно като сеизмология, е от ключово значение за разбирането на динамиката на Земята и за разработване на мерки за намаляване на риска от бедствия, като проектиране на сеизмично устойчиви сгради и системи за ранно предупреждение. Въпреки напредъка в науката, предсказването на точния момент и място на силно земетресение остава едно от най-големите предизвикателства.
