З а първи път в историята град е глобен за пропускане на климатичните си цели. Гьотеборг, второто по големина населено място в Швеция, ще трябва да изплати 150 000 крони, равно на 6 509 долара, пише ВВС.
Още през 2022 г. Гьотеборг стана първото местно управление в света, което изтегли т.нар. „заем, свързан с устойчивостта“ (SLL). Този вид финансиране е обвързан с конкретни годишни екологични и социални цели, договорени между кредитополучателя и банките.
Четирите основни области, в които Гьотеборг се стреми към напредък, включват: преминаване към възобновяема енергия като единствен източник за производство на топлина в града, електрифициране на общинския автомобилен парк, намаляване на енергийното потребление в общинските сгради (като болници и училища) и подобряване на най-бедните квартали.
The Swedish city fined for missing an environmental target https://t.co/6Q4mT1sDAN
— BBC News (World) (@BBCWorld) March 31, 2025
Ако градът успее да изпълни договорените цели, получава отстъпка от годишната лихва по заема в размер на 0,1% или около 100 000 крони ($10 500; £8 000). В случай че не постигне някоя от целите, се налага глоба в същия размер.
През 2022 г. и 2023 г. Гьотеборг успя да избегне финансови санкции, но последните данни за 2024 г. сочат, че градът не е изпълнил напълно целта си за преминаване към възобновяема енергия, което ще доведе до глоба от 150 000 крони. Въпреки това, отстъпките за напредъка в енергийната ефективност и социалните инициативи частично компенсират тази санкция. Що се отнася до електрифицирането на общинските превозни средства, въпреки че целта не беше напълно постигната, отклонението не беше достатъчно голямо, за да наложи глоба.
Фредрик Блок, портфолио мениджър в град Гьотеборг, заявява, че местните власти умишлено са си поставили "амбициозни" цели.
„Стремим се високо и мотивираме цялата организация да следва тази визия. Напредваме с по-бавни темпове от очакваното, но вървим стъпка по стъпка. Все още се стремим към въглеродна неутралност до 2030 г.“
„Всъщност не го правим заради финансовата изгода. Правим го, за да подчертаем важната работа на града и да покажем, че напредваме всяка година. Искаме светът да разбере предизвикателствата и успехите ни.“
Подобренията в най-бедните квартали се оценяват чрез ежегодни анкети сред жителите, които се питат за усещането им за сигурност и хигиената в района.
Ключовите инициативи включват осигуряване на по-стабилно жилищно настаняване, инсталиране на допълнителни камери за видеонаблюдение и увеличаване на полицейското присъствие като мярка за превенция на престъпността в квартали като Hjällbo и Biskopsgården. Разположени в северната част на града, тези райони се характеризират с високи нива на престъпност и безработица, както и с голямо имигрантско население.
Обществената жилищна агенция Framtiden, собственост на град Гьотеборг, заявява, че приема сериозно задачата за подобряване на тези зони.
„В някои от най-уязвимите райони притежаваме по-голямата част от жилищния фонд“, обяснява Ларс Банквал, мениджър по научноизследователска и развойна дейност в агенцията. „Практически сме единственият официален орган в тези квартали. Там няма никой друг – само ние.
Виждаме себе си като най-мощния инструмент, с който градът разполага, защото имаме значителни финансови ресурси и участваме във всичко.“
Фадума Авил, социален работник, който в момента осигурява кариерно обучение в трудов център в Гьотеборг, изразява загриженост, че увеличеното полицейско присъствие и камерите могат да изпратят погрешно послание към младите хора в бедните квартали и да доведат до расово профилиране.
„Какво ще си помислят децата ни, когато виждат камери навсякъде в Hjällbo, но нито една в шведските квартали? Как ще се почувстват, когато усещат постоянно наблюдение от полицията?“ – пита тя.
„Какво ще им кажем? Всъщност им показваме, че има разлика между тях и останалите шведи.“
Авил също не е убедена, че местните проучвания са точни или ефективни. Тя смята, че градът полага непропорционални усилия в екологичните си инициативи за сметка на подобряването на условията в уязвимите райони.
„Хората в тези квартали не мислят за околната среда. Те трябва да ходят на училище, да намират работа, да се изхранват“, казва Авил, която е мигрирала от Сомалия в Швеция през 1987 г. като дете.
Процесът по договаряне на SLL е сложен и продължил една година, като в него са участвали шест големи скандинавски банки.
Според Bloomberg, през 2023 г. броят на издадените SLL по света е намалял с 56%, което подчертава предизвикателствата пред този вид финансиране.
Матс Олаусон, старши съветник по устойчивост в шведската банка SEB – водещият кредитор на SLL в Гьотеборг, посочва, че банката е отхвърлила някои кандидати, тъй като техните цели не били достатъчно амбициозни.
„Тъжно е, когато дадена компания вложи огромни ресурси в създаването на SLL, но единственото, което получи, е негативна публичност“, казва той. „Съществува риск да бъдете подложени на критики, ако не постигнете очакваните резултати.
Никой няма полза от цели, които са прекалено амбициозни или непостижими, нито от компании без достатъчно добър мениджмънт за изпълнението им.“
Датската консултантска компания Emagine е сред фирмите, доволни от своя SLL. През 2021 г. тя получи заем от £10 млн., с който придоби шест компании по света.
Компанията си постави цели като увеличаване на броя на жените лидери с 16% и намаляване на текучеството на служителите с 6% в рамките на седем години. За да ги постигне, въведе програми за лидерство и менторство.
Обратно в Гьотеборг, екологичните и социални цели на града остават в сила до 2030 г. Фредрик Блок подчертава, че прозрачността в отчитането на SLL е ключова за привличане на инвеститори.
„Банките искат да инвестират в устойчиви градове. Представянето на напредъка ни чрез SLL е начинът, по който правя Гьотеборг привлекателен за тях“, казва той.
